Мисия №1 - Дантуинските артефакти

( 3 )

Джионозис.
Планета на инсектоподобни същества. Колко отвратително! Не, че ми бяха самите инсекти противни. Проблемът идваше от това, че много миришат - миризма на гной и лой. Миризмата, когато размежеш муха, но стократно по-силна. Наистина отвратително!

Чаках свръзката си. По описание трябваше да е възрастен човек с бяла коса и да ми каже "чуба". Притеснявах се от тази парола...
Чуба бе наименование на яхния, която хътяните много обичаха - нещо свързано с метаболизма им и расовите им предпочитания. Основна подправка в чуба яхнията бяха горгите (или чубите, на хътянски) - амфибийни животни, срещани на много светове, от Набу, до Татуин.

Притеснявах се да не съм аз 'горгът' в тази 'сделка'. Парлолата бе предварително уговорена и подозирам, че в арогантноста си Рако бе измислил тази дума умишлено...

"Няма да продаваш артефактите за по-малко от 40'000 кредита!" - ми бе казал Рако. Четиридесет хиляди кредита! Бях прегледал артефактите, като ги бях купил и това бяха много пари за обикновени джаджи, което само по себе си ми бе дало отговор, какво представляват те и още повече - какво означават за купувача.
Бях платил 4'000 кредита на човека, който ги бе намерил на Дантуин и сега някой бе склонен да плати за тях десет пъти повече... и то най-малко.

Това означаваше само едно нещо.
Само едно нещо винаги се е било продавало най-скъпо.
Само едно нещо можеше да предизвика тези събития.

Това нещо бе информация. Информация, изключително ценна за онези, които можеха да я използват напълно. Информация, под формата на холокроните, в товарното на "Сивогръм", с които потеглих от Нар Шадаа.

"Само джедай можеше да използва инфорацията от холокроните." - така си помислих, тръгвайки от Нар Шадаа, но вече мислех друго - имаше два фактора, които бяха променили мнението ми.

Първо - ако наистина джедай искаше да купи артефактите, то той, или тя, нямаше да се обръща за съдействие към Рако от Обмяната (The Exchange), а щеше директно да се свърже с мен.
Второ - до колкото познавах Рако, той не се страхуваше от Джедайския орден, но се страхуваше от сегашния купувач или поне му бе нещо много неприятно, свързано с тази задача.
В следствие на това, събирайки две-и-две, си направих заключение какъв е купувача ми, какво иска и какво, най-вероятно, ще ми стори, след като получи стоката.

Ако всичко вървеше, така както купувача го бе планирал, аз нямаше да напусна Джионизис жив.

За това бях взел мерки...

- - -

ЕДИН ДЕН ПО-РАНО...
Планетата ТАТУИН

Корабът ми бе бърз. Модифицирания хипердвигател бе от клас-1 и пътуване от Нар Шадаа до Джионозис отнемаше само около седмица. За това се отбих през Татуин. Свят, намиращ се съвсем наблизо и подходящ за моите нужди в момента.

Точно тук, в Анкърхед, за първи път ме сполетя мисълта за сравнението на задачата ми с чуба яхнията, след като погледа ми се бе спрял на сергия за храна.


Горг, продаван на сергия.

Срещу малка сума пари всеки можеше да си купи или наеме какво ли не тук. Аз нямах нужда от много неща - имах нужда от едно конкретно нещо - от склад, или по-точно от сейф.

Градът се въртеше от Мота Хътянина и като всеки себеуважаващ се 'бизнесмен', той държеше услугите, които предлага, да са наистина качествени.
Колкото и да звучи налудничево, на негова територия бе най-сигурно да оставя нещо за известно време на съхранение и да съм сигурен, че като се върна, то ще е там - непипано.

Искаше ми се да си наема и няколко бодигарда, но нямах пари да си го позволя. За това само оставих артефактите с обяснение, че са 'лични вещи' за съхранение, срещу съответното заплащане, и продължих към Джионизис.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

( 4 )

Доста трудно бе да се намери град на Джионозис от орбита. На светът му липсваха радио-маяците на космодрумите и това ми забави известно време, докато се ориентирам къде да кацна.

Такса за кораба никой не ми поиска. Площадката за кацане, ако голата твърда почва можеше да се нарече площадка за кацане, се намираше в центъра на няколко каменни стълба - джионизиански кошери. В пръстен бяха очертани шест кръгли площадки за кацане, още две от които също бяха заети. Сканирането на района бе показало множество енергийни източника, присъщи за един град. Град с шест площадки за кацане, три от които в момента заети.

Ако това бе град за местните, то за мен бе крайпътна алдераанска селска спирка без пейка.

Въпреки първобитните условия вече бях разбрал, че в един от каменните стълбове има малка кантина, съвсем приемлив хотел, за моята раса поне и дори действащ общ магазин, макар с малко завишени цени.

Бях разпитал наоколо за личност, отговаряща на описанието на човека, който очаквах, но не бях научил нищо. Поне се погрижих ако някой ме търси, лесно да разбере къде да ме намери.

"Кои ли са капитаните и екипажа на останалите два кораба, и какво ли търсят тук?" - питах се наум, доакато чаках в кантината.

Вече бях твърдо решен да не продавам холокроните... знаех, че няма да бъдат използвани за нищо добро.
Исках обаче и да съм сигурен, за да имам основателна причина да "поискам обяснение" от Рако, защо ме е изпратил на смърт.

Продължавах да чакам.

Сега само Съдбата знеше какво предстои да се случи и се чувствах, някък спокоен, защото странна сила ми подсказваше, че този път хубавият късмет ще е на моя страна...

10
Корабът на Ториф кацна на Джинозис. Джедаят по принцип нямаше нищо против летенето, обаче винаги би предпочел ездата. Излезе, заключи и се отправи към кантината . Вътре имаше няколко геносианци включително бармана и мъжът, когото търсеше. Той седеше сам и явно чакаше някого. Ториф си взе джава сок и седна на една маса, от която можеше да наблюдава цялото заведение.

Обстановката беше спокойна. Мъжът с качулка на главата си стоеше тук от повече от два часа и пиеше джава сок, чаша след чаша, като половината от питието тайно изсипваше на пода. Повечето посетители на кантината изглеждаха незаинтересовани от него, защото едно, че изглеждаше мъртво-пиян, друго, че изглеждаше почти невзрачен под огромното си наметало. Той отпи една глътка и става клатушкайки се между масите. Подпираше се ту на една, ту на друга и едва разбираемо се извиняваше на недоволните същества, които в повечето случаи бяха готови да му праснат един.
"Това трябва да е той."
Мъжът мина покрай масата на Куентин и се просна на един стол до него. Лицето му беше почти скрито, така че младежът не можеше да го види.
- Ще ме черпиш ли едно питие, приятелче?
Феърс се замисли дали трябва да даде пиене на този очевидно доста "напоркан" мъж. Понечи да възрази, но думите му увиснаха във въздуха, когато непознатият свали качулката си. Пред него застана леко усмихнат мъж, на около 50-60 години, с бяла коса и доста зли очи. Той продължаваше да играе театъра правейки се на подпийнал.
- Е, ще ме черпиш ли? Или пък ще ме чакаш да хапнем по някоя чуба после?

Куентин, това е твоят човек, който търсиш. Напиши 1 пост, в който описваш как си говорите за сделката. Накрая хвърли един зар - ако чилсото е четно, той ще се ядоса и ще те нападне направо в кантината. Ако ли е нечетно ще иска да излезете извън кантината, където ще те нападне отново (Хроникьорът ще опише действието след като хвърлиш зара и в двата случая).
Ториф, ти наблюдавш двамата и виждаш, че разговарят прекалено дълго. При всички случаи трябва да се притечеш на помощ на Куентин след поста на Хроникьора.

( 5 )

"Е, ще ме черпиш ли? Или пък ще ме чакаш да хапнем по някоя чуба после?" - ме бе попитал мъжът и думите му ме приковаха към стола, а алтернативата сам да си пия отвратителния джава сок, внезапоно ми се стори изключително привлекателен.
Човекът имаше, меко казано, зъл вид. Погледът му се опитваше да разчете мислите ми като новинарска холоемисия... но опитите му щяха да се окажат неуспешни. Заплаха лъхаше от фигурата му, а желанието да сее смърт трудно се прикриваше зад присвитите му очи.
Искаше ми се да си тръгна на мига. Вместо това замълчах за момент, погледнах събеседника си в очите и му казах:

- Очаквах те по-скоро. Защо се забави толкова?

Арогантноста ми като че ли подразни възрастния човек, но също така му подсказа, че не съм "без бодли".

- Не сме се разбирали нито за точен час и нито ти ме познаваш хлапе. Как смееш да ми държиш такъв език? - запита ме на свой ред човека. Поглеждайки към ръката му видях, че пръстите му се бяха свли в юмрук.
- Не сме се разбирали за точен час, така е, прав си...
- Какво, мястото ли не ти понася или имаш по-важна работа и бързаш за някъде? - прекъсна ме събеседника ми.
- Чуй, не съм дошъл тук за да се караме. Нито ти предполагам. Хайде да започнем от начало и след това, кой знае, може накрая дори наистина да те черпя по едно питие. - казах и се усмихнах на човека, протягайки дясната си ръка да се здрависаме. - Казвам се Куентин Феърс и се радвам, че дойде бързо.
- Хм. - простена възрастния и на свой ред подаде ръката си. - Можеш да ми казваш Гарек... и аз също се радвам, че ти дойде бързо.

Честно казано не те очаквах поне още няколко дни. Риго, от твоите хора, май ще се окаже прав, наистина изглежда си най-подходящия човек за нуждите ми.
Замислих се "Кой, да му се не види е Риго?" и продължих, все така усмихвайки се:

- Чудесно, Гарек, директно на въпроса! Нека да разясним, за всеки случай, какви точно за нуждите ти?

Белокосият мъж ме прониза с поглед. В този момент усетих и силна алчност да се прокрадва зад очите му. Наведе се напред над масата и зашепна:

- Разбрах, че си попаднал на определени джедайски артефакти на планетата Дантуин. Артефакти, които съм заинтеросован да придобия. В замяна съм готов да ти платя пре щедро...
- Мдааа. Нека да кажем, че знам точно за кои предмети говориш... и че срещу съответната подходяща сума съвсем скоро може да са твои.
Това разбуни допълнително алчността на Гарек; лявата му ръка потрепери от залялата го емоция.
- Значи потвърждаваш, че предметите са у теб? - още по-тихо ме запита той.

Облягайки се назад и премятайки небрежно ръка през облегалката на стола замълчах за момент. Не за първи път водих подобни преговори. Оставих паузата в думите ми допълнително да погъделичка алчността на събеседника ми.

- Потвърждавам, че срещу съответната сума, ще можеш да ги получиш.
- Съответна сума, казваш... 8'000 кредита мисля, че са предостатъчни, нали?

Направих се на приятно изненадан от чутата сума и отговорих:

- О, осем хихяди кретида... мда, срещу тази сума съм готов да ти продам дрънкулките... - очите на Гарек светнаха от възторг, но следващите ми думи, все едно го зашлевиха през лицето - ...Но останалите предмети ще можеш да ги получиш за не по-малко от 70'000 кредита. Това е доста под истинската им стойност ми се струва и въпреки това съм склонен да ти ги продам толкова евтино, че съм лекичко в нужда... нали разбираш...

Щях да продължа да му говоря глупости, ако не бях забелязал, че изобщо не ме слуша. Гарек бе разбрал, че знам за истинското предназначение на артефактите, и че нямаше да успее ме излъже с думи. Тогава реши да смени тактиката:

- Ти ще ми дадеш артефактите без пари. - каза белокосия, махвайки с пръстите на лявата си ръка в полудъга към мен. Заповедническия му тон бе способен да накара дори скала да помръдне. Усетих порива у себе си да му угодя на мига да се надига и набира сила като лавина.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Очаквах нещо подобно да се случи и действията му не ме изненадаха. Припомнихи си ученията на баща ми и на мига се отърсих от опита за чуждо влияние върху волята ми.

- Не, не мисля така. - отвърнах кротко, все така усмихвйки се.
- Ти ще ми дадеш артефактите без пари! - повтори Гарек, махвайки отново с пръстите на ръката си. Бясна гримаса бе изписана на лицето му.
- Не, няма да направя подобно нещо. Обаче понеже си ми симпатичен... - продължих набързо аз, преди Гарек да успее да ме прекъсне отново - ...а и понеже аз наистина имам нужда от пари, ще ти направя отстъпка за артефактите.... само 75'000 за целия комплект!

Дори аз се отвратих от арогантността си, но това бе най-подходящия начин да покажа на Гарек, че си има работа с достоен по пазарлък опонент. Белокосия прие реалността, вдиша дълбоко и отново ме прикова с поглед. Заговори пак тихо:

- Това са много пари, Куентин. Страшно много пари. Наистина ли мислиш, че беден старец като мен ще може да ти плати подобна сума?
- Ако не си способен да ми платиш, значи работата ми тук е приключила. - отвърнах и понечих да стана.
- Чакай, Куентин. - спря ме стареца - Казах само, че нямам толкова пари в брой. Обаче имам друго нещо, което може да те заинтересува и отговаря на исканията ти.
- О? - казах само и си седнах на стола. - Продължавай.
- Говоря за полу-скъпоценни камъни. Много полу-скъпоценни камъни. Тук на Джионизис местните ги добиват в тайни мини и за тях самите не са особено скъпи, но пазарната им стойност в Републиката е хилядократно по-висока... Мога да ди осигура достатъчно камъни, които като продадеш, да спечелиш дори повече, от сумата, която ми искаш.

Трябва да призная, че предложението бе наистина добро. Жалко само, че не бе истина, макар да усещах някък си, че Гарек може наистина да ми достави рудата. Джионизците в дейстивително добиваха полу-скъпоценни камъни, които се използваха като добавка към горивните клетки за космически кораби, но за да спечеля толкова пари от тях трябваше да направя поне пет курса със "Сивогръм". Рудата, от която се добиваха камъните беше силно радиоактивна. Вероятно, натоварвайки цялото количество на един път, без подходящита изолационни транспортни камери, щях да загина от радиационно отравяне. Все пак в действителност нямах никъкво намерение да позволя на Гарек да получи артефактите... не и холокроните поне.
Имах друг план и продължих да го следвам:

- Това звучи действително примамливо. - замълчах и си придадох вид, че мисля над предложението. Гарек ме следеше с поглед, както алдераанска пантера следи плячката си. - Добре, съгласен съм с офертата ти. Кога ще можеш да организираш доставката на камъните?
- Още веднага ако искаш, но не и преди да получа артефактите. Бях предвидил, че ще искаш повече пари, от колкото имам и за това организирах предварително да доставят тук определено количество руда. Ще се обадя и ще ми докарат още малко, за да съответства на исканията ти.
- Щом имаш толкова много познати сред местните, защо не им поискаш директно кредити, вместо рудата. Едва ли щом ти позволяват да търгуваш с рудата им имаш само малко влияние над тях...
- Не съм казал, че става дума за местните.
- Оу? - изненадах се аз и го провокирах да говори, следвайки плана си. - Ами кой тогава ти помага на тази планета?
- Имам си съдружници тук... и те също нямат пари. С добив на руда се занимават, бедни миньори са.

Аха! Ето значи къде вероятно се подвизаваха Гарек и другарите му. Щом можеше да ми достави полу-скъпоценните камъни, значи използваха някой джионизиански рудодобивен комплекс, а такива на планетата, знаех, имаше само два. Едва ли щях да успея да го накарам да ми каже още и все пак опитах:

- Мисля, че ме лъжеш, Гарек. Мисля, че нямаш никакви съдружници.
- Хе-хе. - усмихна се самодоволна белокосия. - Ако искаш можем да се повозим с кораба ти за няколко минути, да отидем при приятелите ми и там да довършим сделката. Така ще си сигурен, че не те лъжа. Ще можеш суъщо веднага да натовариш кораба си и да си тръгнеш.

Усмихнах се. Единия рудодобивен комплекс беше наистина на десетина минути пък с кораб, а другия се намираше от другата страна на планетата. Имах вече какво да кажа, на 'който трябва'.

- Хм, значи имаме проблем. - отвърнах кисело аз.
- Проблем?! За какво говориш?
- Нали не мислиш, че нося артефактите със себе си на преговорите. За глупак ли ме взимаш?

Изненаданото изражение на Гарек ми подсказа, че отговора на въпроса ми е 'да'.

- Какво? Значи не са у теб, така ли?!
- Естествено, че не са у мен. Скрил съм ги на безлюдно място, където никой няма да ги намери... поне не и в следващите няколко хиляди години.

Гарек сви и двете си ръце в юмруци и изражението на лицето му се промени.

- Подиграваш ли ми се хлапе? - просъска той.
- Хей, по-скокойно. Не съм казал, че няма да ти ги доставя. Казвам само, че не те познавам и съм предпазлив. Исках да видя дали наистина ще се появи, човекът, чието описание ми бе дадено. Кажи, съгласен ли си да се срещнем отново тук след 24 часа. Аз ще ти донеса артефактите, а ти ще си подготвил рудата за превоз?

Белокосия стоеше и мълчеше.

- Не се притеснявай. - продължих аз - И двамата имаме нещо, което другия иска. Нека не усложняваме нещата. - добавих и станах от стола си. - До утре по същото време, Гарек. - и се обърнах към изхода от кантината. В ъгълга забелязах някого, когото ми се стори, че съм виждал бегло в миналото си. Преди да успея да погледна по-подробно, белокосия ме хвана за рамото с лявата си ръка и привлече вниманието ми.
- Нека да излезем навън. - прошепна ми той и ме побутна към изхода на кантината, заставайки от дясната ми страна.

Дясната ръка на Гарек бе подпъхната в робата му. Бях готов да се обзаложа, че държи светлинна сабя.
Аз пък отпуснах лявата си ръка и леко откачих и двете скрити шокови гранати (stun grenades) от колана си.

Предстоеше ми сблъсък с тъмен джедай или сит и бластерите не бяха особено надеждни в такива ситуации. Ако исках да оживея, тези шокови гранати бяха единствената ми надежда.

The member 'Куентин Феърс' has done the following action : Хвърляне на зар

'Мисия' :

Result :

Гарек, който всъщност не беше никакъв Гарек, а нещо много по-опасно не обичаше игричките. Още повече, когато му ги погодяваше някакво хлапе, което се опитваше да се прави на много умно. Не се притесняваше, че умствения трик не подейства, на практика никога не го беше владеел добре. Дарт Либидис (както беше действителното име на мъжа) извади ръката от робата си. Не искаше да плаши хлапето, но да виси тук от четири часа го беше поизнервило достатъчно, че да не му се занимава с Куентин.

" С този приятел трябва да се разправим навън, няма да е много приятно да свърша работатат тук, все пак видяха лицето ми"

"Гарек" обичаше реда и не му се щеше да си тръгне от Джионозис прекалено бързо. Рудата, която имаше тук щеше да му свърши изключително полезна работа обърната в кредити. Естествено, ако въпросния контрабандист не му дадеше артефактите би могъл да го поразпита преди да го довърши. Всеки се страхува от Смъртта. Или поне така вярваше Либидис.
Леко притесненето изражение на момчето подсказа на сита, че не е сбъркал - или се страхуваше от предстоящия сблъсък, който всъщност беше наложителен, или се страхуваше, че евентуално ще го загуби още в началото.

- Е, друже, защо не ми кажеш къде са артефактите? - попита "Гарек".
- Не мисля, че е нужно да ти казвам. - отвърна Куентин.
- Аз пък мисля, че ще се наложи.

Този път Дарт Либидис извади светлинния си меч. Двойното червено острие просъска зловещо. Нищо, че имаше вятър - звукът на приближаващата смърт беше нещо, което не може да се сбърка.

В това време в кантината майстор Дарр отпи още една глътка и се насочи към задния изход. Младият Ториф дори не го забеляза, защото бързаше да излезе при контрабандиста. Беше усетил присъствието на Тъмната страна в кантината и се беше усъмнил, че става въпрос за купувача, който търсеше артефактите. Нямаше намерение да остави Куентин да умре просто ей така, защото някой си го е решил.

Първият пост ще напише Ториф. Опиши кратък диалог с Дарт Либидис. След това как го нападнете заедно с Куентин.
Куентин ти опиши ситуацията след като ти идва на помощ Ториф. Започни да описваш как и ти нападаш Либидис, но не избързвай да приключваш битката.
Накрая и двамата хвърлете по един зар "Мисия". Ако числото, което получи някой от вас е 2,3,4 - този, който го е хвърлил ще нарани Дарт Либидис (но не смъртоносно). Ако числото е 1,5,6 - ситът ще нарани човекът, който е хвърлил такава цифра.
Хроникьорът ще се включи да опише по-нататъшните събития.

11
Ториф излезе от заведението тъкмо когато Дарт Либидис изваждаше лазерния си меч.
- Ей - обади се джедаят. - Защо не прибереш оръжието и не си тръгнеш. Не е нужно някой да пострада.
- Не трябваше да се месиш - отвърна Либидис. Сега ще си носиш последствията.
Лилавото и червеното острие се сблъскаха...

( 6 )

Лилавата и червената светлинни саби се сблъскаха и затанцуваха смъртносен танц.

"Не знам кой си и от къде дойде, но се радвам, че си тук!" - мислих си аз за новодишлия човек, загледан в светлинната феерия.

И глупак щеше да разбере, че собственика на червената светлинна сабя надделява над опонента си. Не знам как съм смятал да се изправя сам срещу Гарек, или както и там да бе истинското му име - все още не го знаех, и да се надявам да се измъкна жив от ситуацията. В момента опитен във фехтовката джедай губише лека-полека почва под краката си.
Мина ми мисълта да ги оставя да се бият и да побегна към кораба си, и идеята я отхвърлих толкова бързо, колкото се бе появила. Без повече да губя време се включих в боя.

Стрелях няколко пъти по Гарек. Всичките ми изстрели бяха отбити от червената светлинна сабя, дори без Гарек да извръща поглед към мен.
Колко отчайващо.
С блатер нищо неможех да направя. Оставаха шоковите гранати и ако ги хвърлех сега, щях да навредя й на неволния си съюзник... или може би не чак толкова неволен. Възнамерявах, ако и двамата с него преживеем тази битка, да го попитам.

Стреляйки още няколко пъти в посоката на Гарек, описах дъга около биещите се, така че да попадна за момент зад гърба на тъмния джедай. Тогава, когато новодошлия човек с лилавата светлинна сабя ме виждаше отлично на няколко метра за Гарек, му показах двете шокови гранати в ръката си и му подсказах за намеренята ми.

Това се оказа повече от достатъчно. Младият мъж използва Силата и отблъсна Гарек високо и назад. Самата атака не бе достатъчна да навреди на Гарек, но съюзникът ми не го и целеше. Искаше само да го отблъсне достатъчно далеч от себе си, и от мен, за да не пострдаме от гранатите.

Хвърлих едната граната високо нагоре и по парабола към, възвръщащия баланса си, Гарек. Стрлях още няколко пъти бързо в негова посока, колкото да го накарам да се спре за момент и да отбие изстрелите ми и хвърлих втората граната, в другата ми ръка, директно към него.

Знаех, че Гарек със сигурност ще отбие изстрелите от бластера ми. Също така, че с лекота може да отклони със Силата една от гранатите от треакторията й, но само толкова. Трикът идваше от това, че неможеше да отбие и двете гранати, които идваха от съвсем различни посокои и щяха да го достигнат по едно и също време. Това, най-малкото, щеше да даде на мен и съюзника ми време за координирана контраатака.

Младият човек хвърли светлинната си сабя по разсеяния Гарек и аз отново стрелях...

The member 'Куентин Феърс' has done the following action : Хвърляне на зар

'Мисия' :

Result :

12
Битката беше доста трудна. И Ториф( използва чий шо и макаши) и опонента му си служиха майсторски с меча, но последния беше по могъщ в силата. В допълнение бе ше и по - силен физически, въпреки, че и самия Ториф неможеше да се нарече слаб. Контрабандиктът мина зад гърба на тъмния и показа на съюзника си двете шокови гранати. Джедаят отблъсна противника си с помощта на силата. Феърс го замери с гранатите, а после стреля. Ториф пък хвърли меча

The member 'Ториф Орфин' has done the following action : Хвърляне на зар

'Мисия' :

Result :

Дарт Либидис се беше видял в чудо. Не стига че хлапето се беше оказало доста добро с бластера, ами сега се беше появил и този джедай. Не беше слаб, но не превъзхождаше Либидис по умението в Силата. Ситът отблъскваше всички бластерни изстрели по инерция - толкова свикнал беше, че не се усещаше кога го прави. От друга страна джедаят използваше не чак толкова пасивни техники, което беше добре дошло за Дарт Либидис.

"Бива си ги. Интересно ми само как този се е озовал тук. Сделката беше секретна, а сега се оказва, че и повече хора знаят. Да се надяваме да не са разбрали от Висшия съвет."

Определено трябваше да попита Риго на кого другиго е казал за артефактите. Естествено, той щеше да си понесе и последствията от действията си - Либидис обичаше да раздава "правосъдие" на принципа, че първо удря, а после пита.

Джедаят въртеше умело светлинния меч, но ситът отвръщаше на всеки удар, а след това нападаше още по-свирепо. Не използваше Силата - не смяташе, че е нужно, защото се славеше като един от най-добрите дуелисти с мечове в Галактиката. Или поне беше така преди да замине за Коррибан.

Изведнъж джедаят използва Силата и отблъсна "Гарек" назад. Не беше подготвен за подобно нещо и за известно време изгуби равновесие. В това време се намеси контрабандистът, който стрела по него няколко пъти, а после хвърли една шокова граната. Ситът се засмя и без проблем я отблъсна, а в това време и изстрелите. Докато обаче се извърне на другата страна другата шокова граната падна в краката му. Либидис тръгна да бяга и увеличи скоростта си, но не успя да се отдалечи достатъчно, защото гранатата го зашемети и той не можа да помръдне известно време. Точно тогава покрай него профучаха няколко бластерни изстрела, един, от които се заби в лявата му ръка. Междувременно лилавият меч просъска и успя да го резне в крака. Ситът стисна устни и успя да си върне контрола над тялото, но вече беше понесъл известни поражения. Сега щеше да му е по-трудно да се справи с джедаят.

"Май е време да си тръгвам."

Либидис тръгна към корабът си като междувременно се отбраняваше срещу бластерните изстрели и няколкото хвърляния на светлинна сабя по него.

- Тръгнал ли си някъде, Раян?

Белокосият мъж се обърна по посоката на гласа и се прикова на място. Междувременно джедаят и Куентин се бяха приближили към противника си виждайки, че се е спрял на едно място.

- Какво търсиш тук, Дарр? - изсъска Дарт Либидис.
- Теб. - ухили се Дейсън.

Ситът се нахвърли яростно върху учителят. За секунди той извади светлинния си меч и зелената му струя светлина просъска от допира си с червената. Ториф и Куентин понечиха да помогнат на Дарр, но той кимна отрицателно с глава. Помощ не му беше нужна. Поне засега.

Дейсън опиши битката си с Дарт Либидис. Накрая хвърли един зар - ако е четно число, другите двама няма да се включат в битката, но Либидис ще те рани леко. Ако е нечетно ще се включат и заедно ще прогоните Либидис.
Куентин, Ториф, изчакайте да пише Дейсън и се включете според зара. След вас ситуацията ще опише Хроникьорът.

The member 'Дейсън Дарр' has done the following action : Хвърляне на зар

'Мисия' :

Result :

Ситът изохка от удара в ръката, която беше пронизана от бластерния изстрел. Глупавият Дейсън не бивше да идва тук. Поне не сега. Либидис с радост би се справил с дядката при други обстоятелства, но сега бяха трема на един.

- Е, Дарр, май не си чак толкова благороден. Трима на един? Тц,тц и това ми било джедай! - каза подигравателно някогашния Раян.
- Да не си ослепял, Раян? Май годините си казват думата. Децата стоят на страна.
- Но преди това не се поколебаха да ме ранят. - озъби се Дарт Либидис.
- Те се опитваха да тестват до колко велик войн си. На всякъде се носят легенди за майсторството ти с меча и са решили да те пробват. Аз идвам по-късно и дори не знам, че са тук.

Тънката ирония, която съдържаха тези думи ужасно вбеси Либидис. Малко хора си бяха позволявали да му говорят така преди и всички бяха мъртви, е с изключение на Дейсън. Той замахна яростно и завъртя майсторски двойнот острие. Енергийният лъч съвсем леко закачи Дейсън за дясната буза пускайки тънка червена резка.

- Не е зле. Като за теб. - се ухили джедаят.

Дарр използва Силата и за част от секундата замрази на едно място Либидис. Естествено той се освободи, но блокът му за мечът на Дейсън закъсняваше с една секунда и зеленото острие се заби и в другата ръка на сита. Той изрева от болка и една не изпусна оръжието си.

- Някой друг път, Дейсън! - извика яростно той и изчезна.

Възрастният мъж поклати глава. Беше очаквал нещо подобно. Той се приближи към контрабандиста и към Ториф.

- Надявам се, че сте добре?

Двамата кимнаха положително.

- Тогава да пийнем по един джава сок в кантината.

Дейсън се насочи към заведението следвам от двамата младежи, които дискретно се оглеждаха наоколо.

Куентин, Ториф, опишете разговора си с Дейсън като обясните какво сте преживели преди да стигнете до Джионозис. Хвърлете по един зар " Опит : Слава" и изчакайте да пише Дарр, а после и Хроникьорът.

13
Няколко минути по - късно тримата седяха в кантината. Вече бяха приключили официалното запознанство и Ториф разказваше:
- .... В кантината разбрах, че един фермер наскоро е продал известно количество артефекти, които е намерил. По пътя към дома му случайно му направих услуга и ми каза каквото знаеше. - Джедаят отпи от сока и продължи:
- Разказа ми, че е продал всичко и че корабът на купувача се казва "Сивогръм". Предположи, че си на Корускант. - обърна се той към Куентин. - От бармана разбрах, че си тръгнал малко преди да пристигна, вероятно за Нар Шаада. Там пак те изпуснах за няколко часа, но един туйлек ми каза за Джинозис и тръгнах за насам. После ичаквах да се появи купувача, а останалото го знаете.

The member 'Ториф Орфин' has done the following action : Хвърляне на зар

'Опит : Слава' :

Result :

The member 'Дейсън Дарр' has done the following action : Хвърляне на зар

'Опит : Слава' :

Result :

14
Ториф си беше изпил джава сока и сега сръбваше топъл шоколад. Изведнъж, тъкмо беше оставил чашата, очите му блеснаха и се усмихна широко. Дейсън проследи погледа му и видя младо момиче с дълга кестенява коса.
- И аз съм човек - вдигна рамене по-младия джедай. и отпи още една глътка шоколад. - Ще ми се да се запозная, но сега не ми се струва удобно. А и чувствам, че ще има и друг случай. - отново се усмихна.

- 6 -

Дейсън вдигна въпросително вежда. Как по дяволите си позволяваше Ториф да говори така? При това пред учител джедай?! Просто невероятно. Не стига, че имаха мисия, ами джедаят открито хвърляше доста "интересни" погледи на момичето.
- Ториф, ти чувал ли си за джедайския кодекс или нещо подобно? - Дарр остави чашата си на масата. - Аз не съм пълен привърженик на каноничните порядки и дори приемам, че джедаите могат да изпитват любов и да я споделят. Но такива флиртове не ми ги побира съзнанието. Досещал ли си се колко е безрасъдно и колко беди могат да ти навлекат? Един джедай мисли преди всичко за другите, а дали е човек или туилек, или иториан, или ако щеш родиан, това няма значение.
"Боже аз се опитвам да им дам свобода, ама те я превръщат в свободия!"
Дейсън погледна мрачно Ториф. Харесваше момчето, но то очевидно имаше слабост към другия пол. Слабост, която някой ден щеше да му изиграе много лоша игра. Учителят само се надяваше да успее да вкара малко акъл в главата му преди да е станало прекалено късно. Твърде непосилна задача очевидно, защото Орфин продължаваше да зяпа новодошлата. Джедаят проста трябваше да различава истинската любов от преходната ...
- Трябваше да те избера за падауан аз, без да се колебая. - измънка Дейсън.
- Моля? - Ториф се надяваше да е чул грешно.
- Нищо. Казвам си, че просто съм разочарован.
Старият мъж обърна поглед към момичето с кестенявите коси. Нещо в нея му напомняше на негов стар познат. А не беше ли всъщност това ... ? Невъзможно.
"Но усещам Силата в нея!"
Дарр се надигна от масата и се насочи към новодошлата, която на бара разпалено обясняваше нещо за някаква зеленикава напитка.
- Извинявай. - джедаят прекъсна разговора. - Но случайно баща ти да се казва Нейдън?
Дейсън се надяваше да не греши и наистина това да е малката Айердаил.

п.п katri, Съжалявам, че измислих име на бащата ... ако не ти харесва кажи как да го променим..