Мисия №1 - Дантуинските артефакти

~ 4 ~

Още с приближаването си бармана я изгледа подозрително и се подпря с лакът:
- Та, какво да е?- сякаш знаеше защо точно идва.
- Като за начало...- заговори момичето с пренебрежителен поглед:- Позната ли ти е една напитка с отровнозелен цвят и силно алкохолно съдържание, разпространява се по стотина милилитра в шишенце, наподобяващо обикновена епруветка?
- Хич!- отсече и това я раздразни изключително много. Смръщи се още повече и постави ръце на плота:- Нищо не схванах...
- Слушай внимателно тогава...- имаше вероятност скоро да се разкрещи, предположи че може би не познават напитката толкова добре, но беше сигурна че я имат в наличност и щеше да се наложи обезателно. Ехидната усмивка на онзи срещу нея й бръкна в нервите и всеки момент щеше да си отвори устата за един сериозен скандал, прекалено много й се беше натрупало, напрежението беше болезнено:
- Извинявай.- някой я прекъсна, че дори я стресна малко и изражението й се смекчи:- Но случайно баща ти да се казва Нейдън?
Беше възрастен мъж, с някак приятно за възрастта си изражение, но не това я ужаси, а именно въпроса му:
- К... какво...- заекна Айед и очите й се разшириха:- От къде... от къде знаете и... и какво по дяволите ви интересува?!- това беше единствената тема, която можеше да я накара да се ужаси, да се разтрепери дори и... да заплаче. Беше плракала всеки път, когато Грегор споменеше родителите й, последният път даже беше преди година, преди да я пусне сама из Галактиката и извън нея. Изведнъж нещо сякаш я раздра от вътре, искаше й се да излезе от тук, за момент забрави за собствената си задача, този мъж познаваше баща й, истинския й баща, а може би се познаваха и лично. Може би? Не знаеше дали да продължи да говори с него или просто да се махне, но каквото й да искаше да направи, нещо й пречеше, беше като прикована, взирайки се в очите на човека пред нея.

П.П. Няма никакви проблеми. Wink

- 7 -

Защо трябваше винаги да е толкова директен? Можеше да подходи малко по-деликатно, но не знаеше нищо друго за момичето от онзи ден, когато я предложиха да стане падауан. А да човърка в раната беше гадно. По-добре да я отвори бързо и болезнено, от колкото да увърта.
- Интересува ме ако сте неговата дъщеря. - Дарр седна на стола до нея. - Защото му обещах, че ако мога ще Ви наглеждам. Преди бяхме много добри приятели, но той избра семейството. Аз останах в Академията. Бях един от малкото, които не го осъди за избора му и затова ми имаше доверие.
В началото всички се бяха вгледали внимателно в момичето, чиято реакция беше доста буйна. Сега когато нещата горе-долу се бяха поуталожили всеки се върна към пиенето си.
- Не бих Ви притенявал ако не беше важно за мен.
Майсторът джедай я погледна добродушно. Не искаше да я нарани с думите си, но беше важно да знае дали това е дъщерята на Нейдън.
- Ако не искате да ми отговорите ще Ви разбера? - той понечи да стане от стола в знак, че няма лоши намерения.
Някога и той беше почувствал любовта, но му я бяха отнели още преди да успее да я сподели. Разбираше, че момичето сигурно е много разстроена от спомена за родителите й. Едва ли ги беше познавала много добре и сега мисълта да се срещне с миналото беше донякъде ужасяваща.

~ 5 ~

- Момент.- промълви вече по- тихо и по- спокойно, но продължи да гледа джедая с разширени очи:- Аз съм... дъщерята на Нейтън, да.- беше срещала всякакви, както се казваше "утайката на обществото", но до сега никога не беше попадала на някой, като този човек. Трябваха й само няколко секунди за да се осъзнае и да започне да мисли трезво пак. От години никой не беше пробивал хладната й обвивка, а тя си беше наумила никога да не позволява някой да я пробие, затова и мразеше да говори за родителите си. Но почувства възрастният мъж по по- различен начин от останалите, някак почувства че може да му има доверие и съвсем спокойно да говори:- Почакайте. Значи и Вие сте го познавали, също и майка ми?

Куентин си седеше тихо и следеше развитието на разговора. Възрастния джедай изглежда имаше обща тема за разговор с новодошлата жена, която джедай Ториф от своя страна бе изгледал с мъжки интерес, но поне не и похотливо.

Вярно, че младата жена изглеждаше привлекателно, но в момента други мисли занимаваха Куентин и не му бе до нови запознанства. Искаше да каже на майстор Дарр, какво го е довело до Джионозис и да му сподели за съществуването на холокроните.
Точно в този момент обаче не беше подходящо да прекъсне разговора на учителя-джедай и младата жена.

Куентин реши да изчака да приключат разговора си, преди да се обади пак.
Направи се на незаинтересован и се загледа настрани. Замисли се за скорошните събития, за да си извади поука от случилото се.

- - -

П.П. Хроникьора гледам, че е написал да се хвърли един зар и за това хвърлям само един.

The member 'Куентин Феърс' has done the following action : Хвърляне на зар

'Опит : Слава' :
Мисия №1 - Дантуинските артефакти - Page 2 35px-e13

Result :

Мисия №1 - Дантуинските артефакти - Page 2 De310

15
" Не е честно " - помисли си Ториф. - " Защо винаги когато срещна привлекателно момиче или съм на мисия, или тя има сериозна връзка, или ще сме противници или някаква комбинация. Просто не е честно"
Майстор Дар и момичето разговаряха изглежда за нещо важно. Куентин също изглеждаше вглъбен в мислите си и Ториф се зае да си допие шоколада...

- 8 -

Дейсън се спря. Знаеше, че винаги прямотата е по-добра от увъртането, колкото и болезнена и директна да беше.
- Да, познавах ги, при това добре. Особено баща ти.
Майстор Дарр седна на стола.
- Беше много добър приятел, който не исках да изгубя. Уви, прекалено късно пристигнах на мястото, където ви бяха нападнали. От теб нямаше следа, а родителите ти бяха мъртви. За което искрено съжалявам и все още тъжа.
Мъжът я погледна искрено. Знаеше, че нейната мъка е по-голяма и не може да се опише с думи.
- Но не е тук мястото, където ще ти обяснявам нещата. Дори стените имат уши. Ако искаш ела с мен на моята маса, а после ще говорим насаме на Дантуин, където съм сигурен, че няма да ни чуят?
Дейсън очакваше, че момичето ще приеме, но винаги беше готов на компромисен вариант ако този не й е удобен.

Куентин, извинявай, моя е грешката. Хвърли още един зар, за да добавя и славата ...

~ 6 ~

Айед присви вежди леко и едва забележимо. Деня й започваше от странно по- странно и май щеше да продължи да върви така. Мъжът пред нея, сякаш в очите му четеше истината, той наистина познаваше родителите й. Не знаеше защо мисли така, но вярваше, едно от нещата които никога не можеха да я излъжат бяха нечии очи и блясъка в тях. Момичето кимна с глава:
- Така да бъде...- промълви тихо и бегло се усмихна.
- Ей, ще поръчваш ли?!- подвикна бармана и за пореден път опъна нервите на Айердаил. Кестенявокосата се смръщи повече, а лицето й замръкна. Обърна се бавно към него и го изгледа гневно:
- Просто едно кафе.- процеди през зъби и стисна ръцете си в юмруци:- Без подсладители.
- Все едно има.- подхвърли пренебрежително бармана. Минута- две по- късно, момичето взе чашата си с тъмната напитка вътре. Тъмна ли? По- скоро бежовишкава, и студена. Въздъхна някак отегчено и вдигна глава към Дейсън.

16
Ториф си допи шоколада и се облегна на стола. Кантината почити се беше изпразнила , ако не се брояха той, Куентин, майстор Дар, момичето и още 1-2ма геносианци. Възрастният джедай и кестенявокосата се насочиха към масата ( извинявам се ако не съм разбрал ) и Ториф се замисли, дали да не излезе за малко навън.

- 9 -

Дейсън и Аейд се насочиха към масата след като момичето си поръча едно кафе, което като всички напитки тук беше евтина имитация на оригинала.
- Ториф, Куентин, подозирам, че зад търсенето на тези джедайски артефакти стои нещо повече от моят стар познайник.
Двамата се загледаха в майстора. Дейсън сбърчи вежди и се обърна към момичето :
- Дори съм сигурен, че той има пръст в цялата работа с родителите ти, ако не и самият той да е виновникът.
Очите на кестенявокосата просветнаха гневно.
- Трябва да поговорим на сигурно място, а тук съвсем не е.
Старият джедай взе джума сока и надигна чашата. Обаче още щом миризмата му го удари в носа той се отказа от намерението си да го пие и го остави на масата.
- Нека отидем на Дантуин. Там ще можем да приказваме на спокойствие в къщата на едни мои приятели. Куентин, идваш ли?
Майстор Дарр беше сигурен, че Аейд ще дойде, а за Ториф просто не виждаше друга възможност. Познаваше джедая достатъчно, че да знае, че е любопитен, обича предизвикателства, а пък и изпитваше някакво привличане към момичето...

Ще поизчакам, за да видя дали Куентин ще пише, и ако до утре не е отворя нова тема на Дантуин в стил свободно РП.

( 8 )

"Нека отидем на Дантуин. Там ще можем да приказваме на спокойствие в къщата на едни мои приятели. Куентин, идваш ли?"

Куентин се чувстваше като неканен участник на частно парти. Въпросът с естеството на артефактите го вълнуваше повече от колкото миналото на новодошлата млада жена. Въпросът на майстор Дарр го изкара от умисленото му състояние.

- Н-не, майстор Дарр, няма да дойда. Поне не веднага. Имам да свърша някой неща и ще Ви видя отново директно на Дантуин.
- Добре. А знаеш ли къде точно на планетата да ме намериш?
- Хе-хе, честно казано нямам представа сър и знам, че там има джедайски енклав. Мисля да Ви потърся там. Ако Ви няма в него поне вярвам, че ще получа напътствие там къде ще мога да Ви намера.

Половин час по-късно Куентин вече бе отлетял от Джионозис. Изчисли координатите за хипер-скок, въвеждайки ги в астронавигационния компютър на кораба. Дръпна 'скоковия активатор' и вкара кораба в хипер пространството.

Сивогръм пое към Татуин.

- - -

PS. Пиша малко късно и по-добре така, от колкото никога.
Хвърлям си и второто зарче за края на 'мисията'.

The member 'Куентин Феърс' has done the following action : Хвърляне на зар

'Опит : Слава' :
Мисия №1 - Дантуинските артефакти - Page 2 35px-e13

Result :

Мисия №1 - Дантуинските артефакти - Page 2 De210

» Кантина "Червено джудже"
» Фермата ( мисия №1)
» Мисия №1 продължение
» Изпълнение на мисия