Разследване в академията

- 22 -

Зеленият кораб кацна на Корибан. Айед и Ториф излязоха от него. Джедаят до сега не беше идвал и сега се оглеждаше любопитно.
- Академията е на около 10-15 мин. път - обади се момичето. - А кантината е съвсем наблизо.
- Нека тръгнем направо към академията - предложи Ториф. Кестенявокосата вдигна рамене...
Стигнаха до Академията, а пред вратата стояха двама пазачи.
- Само ученици и учители могат да влизат - спря ги единият от тях
- Ние пък сме тук, за да учим. - отвърна Ториф. - Как можем да се присъединим?

Хроникьор : Поправих цвета в зелен, защото синият дразни очите.

Младият Жулиен се засмя високо. Вече трета игра на пазак и печелеше с невероятен късмен. Кредитите, които се вливаха в портофейла му бяха вече съвсем достатъчно, че да се перчи пред колегите си. Младият ефрейтор се усмихна предизвикателно на съперниците си, когато чу някакъв глас в ухото си. Беше някой от господарите. Само те се свързваха по този начин с тях. Жулиен отказа следващата си игра и излезе от кантината.
"Кацна кораб на повърхността. Провери го."
Ефрейторът въздъхна. Даваха му безинтересни и глупави задачи. Искаше да се издигне в йерархията, но не му позволяваха. Младежът се качи на площадките за кацане и забеляза интересен зелен кораб. Наистина беше нов. Да му се невиди, как можеше Тъмния лорд да вижда всичко в околността. Жулиен се приближи и огледа кораба. Беше наистина симпатичен. Малкият забрак, който се разхождаше наколо и събираше таксите се приближи и кимна към превозното средство :
- Пристигнаха преди минути, платиха си таксата и се насочиха към Академията. Нови желаещи са да учат, мисля.
Жулиен кимна разбиращо и се насочи към Академията. Сигурно вече бяха пред вратите и чакаха да ги пуснат. Младежът се усмихна. Можеше да си поиграе с тях, представяйки се за един от началството. Това нямаше да навреди на никого, нали? Ефрейторът се забърза натам и след няколко минути тичане свари двамата новопристигнали да говорят с пазачите.
- Какво става тук? - попита той важно.
- Дошли сме, за да се присъединим.
Очевидно мъжът и жената не изглеждаха притеснени от суровия поглед на ефрейтора. Той обаче не смени тона си, а се обърна още по-твърдо към тях:
- Кое ви кара да мислите, че ще бъдете приети?
- Ефрейтор Вуикс, мисля, че командващия тук съм аз.
Изведнъж зад младежа се появи един млад мъж. Беше вероятно на възрастта на Ториф, ако не и малко по-голям. Строгите му черни очи излъчваха презрения към всички наоколо, а стойката му показваше, че той има доста власт тук.
- Извинете ме, полковник Даув, аз просто исках да ...
Мъжът извади бластера си и простреля ефрейтора в крака. Жулиен беше готов да извика от болка, но си замълча падайки на земята в агония. Двамата новодшли наблюдаваха безпристрастно случката.
- Много добре, лейтанат Вуикс, заслужихте повишение. Явете се в медицинския център да се погрежат за вас, а след това елате в кабинета ми, за да получите новата си задача.
Жулиен измънка нещо като благодарност и се зае да превързва крака си.
- Значи казвате, че сте дошли, за да се присъедините към нас? Чудесно, - полковникът махна с ръка да отворят вратите, - последвайте ме.
Двамата се спогледаха. Сега за тях следваше трудното - тестовете, които трябваше да минат, за да получат пълен достъп до Академията.

Ториф, Айед, от сега нататък Даув е вашият отговорник. В Академията има петима отговорници, които имат по двама кандидати, които искат да се присъединят към ситите. Полковникът има за амбиция да стане генерал и затова избира вас за свои "ученици". Видял е, че и двамата притежавате Силата и затова разчита да се справите с другите кандидати и да му осигурите поста на генерал. Той ще ви разведе из Академията. Засега пуснете по един пост как навлизате в коридорите и какво виждате, къде ви настанява и, че ви вика в кабинета си, след като се преоблечете в ситски одежди. Хроникьорът ще се включи, за да опише разговорът между полковника и вас.

Кав`Уос Даув беше доста решителен. Искаше на всяка цена да се придвижи до върха, който за него представляваше дясна ръка на някой от тъмните лордове. Разбира се, той не беше адепт на Силата, но беше изключителен човек. Решителен, смел, разумен, отличен тактик, силен и суров, Кав беше идол за по.младите офицери. Това съвсем не го интересуваше обаче. Полковникът искаше много повече от това да е идол за недорасляци, както ги наричаше той. И ето че тези двамата можеха да му помогнат да стигне до желаният пост. Просто трябваше да се справят при изпитите, да отстранят конкуренцията и проблемите бяха решени.
"Такъв шанс не е за изпускане!"
Той се облегна доволно на стола в кабинета си, когато на вратата се почука. Отегчен до безобразие, полковник Кав отвърна безразлично :
- Влез.
На вратата се показа пребледнялото лице на Жулиен, който след като беше минал през лечение с колто, веднага се беше насочил към кабинета.
- А, лейтенант. Чудесно, елата седнете.
Кав се усмихна и сипа един джума сок на младежа.
- На Вашите заповеди.
Вуикс все още усещаше болката в пулсиращия си крак, но внепазната радост от това, че е повишен притъпяваше всяко неприятно усещане.
- Да, като лейтенант имате доста сериозни отговорности. - полковникът кимна и извади два лазерни меча от бюрото си. - Дай тези на моите подопечни и им кажи, че ги чакам след час в голямата зала.
Жулиен погледна разочаровано мечовете. Очакваше някоя по-сериозна задача.
- И, да. За малко щях да забравя. Има група, която заминава за Кашийк, искам ти да си помощник-капитан.
Младежът замръзна на мястото си. Ето това вече беше задача.
- Ще тръгнете утре. Свържи се с подполковник Аларна. - Даув се усмихна. - Умееш да сдържаш емоциите си, горделив си ... ако се докажеш на тази мисия ще те взема под крилото си.
Жулиен едва успя да благодари. Не очакваше, че ще има такъв късмет.
- Хайде, върви.
Новоизлюпилият се лейтенант изчезна бързо от кабинета насочвайки се към спалните отделения. Трябваше да намери двамата новодошли.

Айед, опиши срещата и разговора ви с Жулиен пред стаята. Ториф ти опиши придвижването и обстановката в кабинета на Даув. Там ще има още четерима отговорници, всеки със по два подоопечни. Изберете расите и външния им вид. След това Хроникьорът ще се включи.

24
Ториф се усмихна, намигна на момичето  и се обърна с гръб  към него. Зад гърба му се чу шумолене на дрехи. По едно време джедаят се обади:
-  Трябваше да взема огледалце. ( То на стената има, това забравих да го напиша, но той сега е с тръб към него) - Шумоленето на дрехи спря - Готова ли си?
Преди  Айед да  отговори вратата се отвори и се показа  онзи, който ги завари на входа и беше прострелян от Даув.
 - Вземете - даде им по един лазерен меч.- Полковникът ви чака в голямата зала. И по - бързо.
 Айед вече беше готова. Ториф се облече набързо. Излязоха от стаята и тръгнаха по коридора  към  залата...
- А, ето ги и тях - каза Даув. В залата  освен него джедаят и момичето имаше оше създания.  От тях 5-ма включително полковник Даув изглеждаха по - високопоставени от от другите 8. И бяха разделени на групи.
Единият от офицерите  беше мъж на около 60г С посивяла коса и превръзка на дясното око. От пръв поглед си личеше  войникът ветеран в него. До него стояха зеленокож туйлек и човек. И двамата носеха мандалориански брони.
Следващата беше надарена в Силата жена от непозната за Ториф раса. [img=https://2img.net/r/ihimizer/img99/8527/cuto039.th.jpg]
Нейните "придружители" бяха  мъж миралука с дълъг хоризонтален белег на челото и млада жена забрак с червена вързана на плитка коса и черни  очи  В нея Ториф разпозна своя стара позната - Миала Раат (Това е забрачката за която говорих на Дантуин. Бие се с 2-ен меч и използва Макаши и Соресу)
Третата група се състоеше от жълтокож туйлек, деваронианец около 35 годишна жена от расата катар. От тях главен беше туйлекът.
И накрая  един до друг стояха двама мъже: забрак и човек. И двамата нямаха коси, бяха широкоплещести, а човекът беше с червени очи, рунтави руси мустаци и на възраста на Ториф. А офицера до тях също се оказа пазнат на Орфин. Това беше  Пантек Дуавел  [img=https://2img.net/r/ihimizer/img196/2218/prepareyourself.th.jpg]
 Двамата с Торив бяха почити връстици, Дуавел беше с няколко месеца по-голям и се обучаваха  заедно. Макар да не бяха приятели взаимно се уважаваха. Пантек  беше един от най-добрите фехтовачи в ордена, майстор на Атару и Чий шо. Беше и много добър с компютрите.

Ситуацията беше наистина интересна. Полковник Даув гледаше недоволно другите кандидати, защото си мислеше, че тази година селекцията ще е слаба като миналогодишната и ще пробие лесно с новите си кандидати, които освен надарени в Силата, изглеждаха и интелигентни.
- Първо, добре дошли на всички. - започна полковникът. Определно изглеждаше много по-внушаващ от останалите си колеги, които също носеха неговия ранг. - Много добре знаете защо сте тук. Много добре знаете, че можете да не получите това, което желаете. Но правилата на природата са такива - оцелява само най-добрият. Нека първо представя на всички ви мен и колегите си. Всички ние сме висши офицери, затова очаквам да показвате уважение към нас, независимо чии подопечни сте. В моментът, в който разбера, че някой от вас, зайчета, е нагрубил по-висшестоящ, най-малкото ще излети от Академията автоматично. Разбрахме ли се?
Десетимата бъдещи кандидати кимнаха позитивно. Не че имаха и друг избор.
- Аз съм полковник Кав`Уос Даув, от ляво до мен стои полковник Зарн Астеил (ветеранът от войната), до него е полковник Майдала Явенар. От дясната ми страна е полковник Уакса`Нои де Виор, а до него полковник Пантек Дуавел. Ние ще сме вашите водачи в трудния път на избора на нови кандидати. Тъй като всички тук имате по-специални качества от останалите, от вас се избират само най-способните. Конкуренцията е жестока, затова внимавайте. Можете да се мразите открито, или пък прикрито, но да ви е ясно - ако осакатите, нараните или убиете някой от другите кандидати ще ви последва доста сериозно наказание наложено лично от Тъмните лордове. Разбрано?!
Кандидатите отново кимнаха утвърдително. Полковник Даув беше авторитетна личност, чиято твърдост и непоклатимост си личаха дори само от думите му.
- Сега, имате ли някакви въпроси? Добре, виждам, че няма. Починете си тази вечер, а утре елате в централната зала, за да ви възложим първите задачи. Помнете, че ако имате някакви неясноти може да се обръщате само към наставника си. Той не може да ви помага при задачите или нещо подобно, затова не си правете илюзии, че ще влезете чрез връзки или измама. Свободни сте.
Кандидатите един по един напуснаха кабинета. Останаха само петимата полковници, които се гледаха студено и сурово. Уважаваха се, но и петимата осъзнаваха, че само един ще стане генерал. Именно затова, без да кажат нищо, трима се измъкнаха бързо намирайки си някакъв предтекст и в стаята останаха само Даув и Астеил.
- Мислиш ли, че ще могат да избрат само двама? На мен всички ми се сториха доста надарени. - започна Зарн.
- Не. Знам, че ще влязат повече, а истинската борба ще е мужду нас полковниците. - Даув седна на бюрото си играейки си с един декоративен предмет наричан "писалка". - Даже си мисля, че ще влязат всички ... които оцелеят. - засмя се той зловещо.
- И аз съм на това мнение. Жалко, че Тъмните лордове ще ни накарат ние да се превърнем в животни, които се борят за оцеляването си. Знаеш кои са най-вероятните кандидати за генерал, нали?
- Кои са, Зарн? От както съм тук съм свикнал да не се доверявам на слуховете и на когото и да е било, а на интуицията си.
- И какво ти казва тя? - го запита старецът.
- Наистина ли искаш да знаеш?
- Ако може.
- Мисля, че аз и Пантек.
- Нима аз не влизам в сметките ти? Доста по-опитен съм от теб ... - каза уж обидено Зарн.
- Хайде, старче, и двамата знаем, че ти не се целиш в това повишение. Искаш и двамата ти ученика да влязат невредими, защото тогава ще получиш командването на третия флот на Тъмните лордове.
- Което е напълно достатъчно за мен. - изкиска се Зарн. - Наистина ще е интересно да ви гледам как се биете като кучета над кокъл, докато моята награда е гарантирана ако децата оцелеят.
Даув се усмихна замислено. Трябваше му тази титла. Пантек не беше толкова известен, колкото него, не беше така уважаван и обичан от "недорасляците", но притежаваше едно главно предимство пред полковник Кав`Уос и то беше Силата ... Затова Даув трябваше да я превърне от предимтво, от слабост на противника си. Как? Тепърва щеше да реши как.

Айед, Ториф, вие нарочно изоставате от групата,, за да разгледате Академията по-основно, затова и виждате тримата полковници, които се изнесоха много бързо. Започвате да подозирате, че искат да подкопаят Даув и Зарн, затова ги следвате. Стигате до едно старо хранилище за оръжия, където тримата започват да излагат идеите си за съботаж. Опишете тези планове, като вземете под предвид, че Пантек не е много съгласен с тях и накрая избухва спор. Пантек отказва да участва и тръгва да напуска мястото. Сблъсквате се с него на вратата. Опишете по-нататъшният ви разговор, след което ще се включи и Хроникьорът.

25
Кандидатите излязоха от кабинета. Ториф и Айед изостанаха и разглеждаха.
През това време джедаят набързо разправи на спътничката си, каквото знаеше за част от присъстващите в стаята. Момичето забеляза изнизалите се от кабинета трима полковници.
- Виж - посочи ги тя с дискретен поглед. - Тримата с доста бърза крачка се насочиха нанякъде. - Да ги последваме ли?
Ториф кимна в знак на съгласие и тръгнаха след офицерите, като естествено се пазеха да не ги усетят... Достигнаха до стар оръжеен склад. Отвътре се чуваха гласове
- ...С твойте умения с компютрите и меча - говореше жената - И Уокса като
"ключар" и аз като сапьор...
- Не! - отвърна Пантек
- Но защо? - включи се и Уокса . - И тримата знаем, че другите имат повече вероятност да успеят. Това е най-добрия начин да се отървем от конкуренцията.
- Твърде рисковано е - отсече Дуавел. - И недоизпипано. Изгладете детайлите и тогава пак ще говорим! Сега си тръгвам!
Пантек излезе от склада и до вратата се изправи срещу Ториф и Айед.
- Вие да не би да подслушвате? - просъска той. - Или и тя като теб си вре носа навсякъде?
- Да подслущваме ли? - невинно отвърна Ториф. - Нищо подобно полковник. Просто опитвахме да се запознаем по-добре с обстановката в академията.

Пантек изгледа двамата преценяващо. Не беше глупак, затова не им повярва, че не са подслушвали. Въпреки това, реши да си поиграе. Те със сигурност щяха да споделят на Даув за планът срещу него, а на бившият джедай му беше интересно какви мерки ще предприеме най-големият му съперник.
- Да речем, че си затворя очите. - каза бавно той. - Но, кажи ми, Ториф, какво правиш ти тук? Мислех, че си оставаш към Ордена на джедаите, макар че не си много съгласен с кодеска им?

Междувременно полковник Даув стоеше и кимаше разбиращо пред Тъмния Лорд. Дарт Либидис беше седнал зад едно бюро и разглеждаше заинтересовано няколко ситски холокрона, докато говореше на полковника :
- Знаете, че сте ми личен фаворит, Даув, но ако се провилате на това изпитание, е, ще съм много разочарован.
- Да, учителю.
- Знаете също, че Пантек се оказа доста работоспособен. Интересна личност е той, надарен в Силата и това изравнява шансовете ви. Надявам се, полковник, да не допуснете да ме разочаровате.
- Ако го направя, ще напусна Академията. - отвърна твърдо Даув.
- Ако сте жив да го направите. - усмихна се многозначително Либидис. - Надявам се, че хората, които изпращаш към Кашийк са сигурни?
- Да, естествено.
- Много добре, полковник. Свободен сте. Надявам се, че нямате нищо против да ми свършите малката услуга, за която говорихме по-рано.
- Разбира се, че не, учителю.
Полковник Даув излезе от кабинета на ситския лорд последван от зловещ смях. Знаеше, че сега е единствения му шанс да се докаже и ако допуснеше да се провилаи щеше да стане никой. С ядна крачка той се насочи към стария оръжеен склад, където го беше пратил Либидис, за да провери запасите от колто, които сега се държаха там.
Тъкмо щеше да свие на ъгъла, когато чу гласове :
- Вие да не би да подслушвате? - просъска някакъв мъж, чиито глас Даув оприличи на този на Пантек. - Или и тя като теб си вре носа навсякъде?
- Да подслущваме ли? - отвърна новият подопечен на полковника. - Нищо подобно полковник. Просто опитвахме да се запознаем по-добре с обстановката в академията.
Умни бяха тези двамата. Полковникът се усмихна на себе си, но секунди по-късно придоби сериозната си и сурова физиономия. Отдръпна се от стената и се насочи към тримата с думите :
- Имате ли някакви проблеми с моите подопечни, полковник Дуавел?
- Никакви. Малко се промъкват като плъхове, но с отговорник като Вас не се очудвам.
- На война няма правила, Дуавел. Надявам се, че твоите хора не са само мускули и имат малко акъл като тези тук, които рабират и от тактика.
- Не се притеснявайте за това, Даув.
- Повярвай ми, Пантек. Ти си ми последното притеснение.
Полковник Даув изкриви устните си в иронична усмивка, след което извика Ториф и Айед да го последват.

Опишете разговора с полковника в кабинета му, като го опишете по ваш вкус. След това ще се включи Хроникьорът.

26
- Но отговори ми, Ториф - бавно каза Пантек - ти какво търсиш тук?. Мислех, че си оставаш при джедаите въпреки, че не си много съгласен с кодекса им.
Преди запитаният да отговори Даув се появви изад ъгъла. Последва кратка размяна на реплики м-у него и Дуавел и се запъти към кабинета си следван от двамата си подопечни...
Кабинетът му беше елегантно обзаведен, но без никакъв излишен лукс. Имаше бюро, няколко стола , килим.
- Така - започна полковникът. - Какво стана одеве? И също искам да разбера, защо си напуснал ордена? Както впрочем и имената ви.
- Аз съм Ториф, а тя е Айед - отвърна младежът. Изгониха ме защото се влюбихме и го изкараха, че съм обсебен. А на всичко отгоре нарекох пред съвета този, който е забранил обвързването импотентен, лицимерен страхливец, а тези, които го следват г--олизачи. А, що се отнася до одеве, просто чухме гласове и спряхме докато разглеждахме.
Изглежда има заговор с-у вас и полк. Астеил. От страна на другите 3-ма
- Но не разбрахме какъв - намеси се момичето. - Само, че включва лазерен меч, компютри, влизане с взлом и експлозиви. Все неща, в които са много добри.
- Обаче Дуавел не беше съгласен, защото било недоизпипано - отново се включи Ториф. - Впрочем може би вече сте разбрал, но с него се обучавахме заедно. Отношенията ни обаче бяха предимно
здравей, как си?, благодаря добре и довиждане.
- Хм - облегна се на стола Даув и потърка брадичката си.

Цялата работа клонеше в тази посока. Беше очаквал, че ще се обединят срещу него, но не мислеше, че и Зарн ще е в кюпа с него. Полковникът трябваше бързо да измисли контраплан, за да не се озове мъртъв някъде по повърхността на планетата.
Тъкмо щеше да каже нещо на новите си подопечни, когато на бюрото се появи малката фигурка на новият лейтенант Жулиен. Той козирува и попита :
- Възможно ли е да направя доклад на мисията?
- Слушам те. - отвърна Даув. - С вас ще поговорим след секунда. - се обърна той към Ториф и Айед.
- Пътуването е нормално, до три часа ще сме кацнали на планетата.
- Чудесно. Някакви произшествия?
- Никакви. - отвърна един женски глас.
На мястото на лейтенанта застана млада и красива жена. Изглеждаше доста самодоволна и с огромно самочувствие. Вероятно имаше огромно влияние върху мъжете и не се опитваше да го крие, а се възползваше възможно най-пълноценно.
- Простете, учителко, но това е работата ми - да ми докладват за проблеми, за да можем и от тук да вземем мерки.
- Изпълнителен, отговорен - дай си малко почивка Даув, разпусни и се наслаждайвай на живота. Мисли нетрезво, защото това ще е единственият ти коз срещу хората мислещи трезво. Когато професионалистът се срещне с някой аматьор му е най-трудно, защото не знае какво да очаква от другия и прави огромни грешки.
- Благодаря Ви, за съвета, учителко.
- Наистина трябва да си благодарен. - отвърна тя. - Рядко ги давам. Кажи на дарт Либидис да подготви килията за ВИП гости, защото му предстои среща се със стар приятел.
- Слушам! - отвърна Даув и връзката прекъсна. - Сега, нека продължим с вас. Дарт Енвидя ми даде интересна идея. Пантек сто процента ме подценява, затова ще си мисли, че веднага ще започна да кроя планчета като него. Само че това няма да стане. Ториф, Айед, този път няма да играем по правилата.
Полковникът се изправи от мястото и започна да се разхожда из стаята.
- Ще наваксаме преди тях. Нека ви изясня правилата на играта предварително - петима наставници, десетима подчинени. Влизат само двама от всичките десет, което значи ожесточена борба. По правилата нямате право да ме питате за нищо свързано с разкриване на информация на задачите, но такава ще получите от мен. По какъв начин - ще измисля някакъв, който да не бъде подозрителен. Като за начало учителите ще ви поставят задача със залавянето на няколко от обитателите обитаващи една пещера до Академията. Уловката е, че пещерата е обитавана от чудовище, което никой досега не е могъл да убие. Внимавайте много, защото само едно от заловените от вас десетимата животни ще има в себе си истинската награда - червен кристал. Само това мога да кажа засега, а по-късно ще се разберем допълнително.
- Няма ли да ни усети дарт Либидис? - попита заинтересовано Ториф.
- Усещаш Силата, нали?
- Да. - отвърна той.
- Дарт Либидис е зает да гледа залавянето на някакъв джедай на Кашийк - негов стар враг. Другите двама няма да се занимават с това, защото в момента са извън Академията.
- Разбирам. А Пантек?
- Точно тук е уловката. Той е толкова сигурен, че когато изпипат плана ще ме ликвидират, че дори не си прави труда да наблюдава вашето обучение. Това, че ме подценява ще му изиграе лоша шега.
Полковник Даув седна на бюрото си и отвори някакъв шкаф. Извади две значки с нарисуван върху тях орел и ги подаде на Ториф и Айед.
- С тези ще се отличавате от останалит сити и ще знаят, че все още сте кандидати. На тях има малки предаватели, чрез които ще се свързвам с вас, за да ви давам информация. Сега, вървете.
Полковникът се изправи и се обърна с гръб към тях търсейки някаква книга в библиотеката си.

Айед, Ториф, отидете до ситските гробници, разгледайте долината и надникнете бързо в пещерата. Ще видите млади ученици, които пускат предварително животните. Заговорете ги и се опитайте да ги убедите да ви кажат в кое е кристала. Ториф хвърли зарче "Мисия" и ако числото е четно ще получите информацията. Ако ли е нечетно - няма да ви кажат нищо. Хроникьорът ще се включи да опише събитията след като хвърлиш зара.

27
Двамата излязоха от кабинета и се запътиха към долината
- Стар враг на Либидис - проговори момичето, когато останаха далеч от чужди очи и уши. - Сигурно става дума за... - тя не довърши.
- Съгласен съм - кимна Ториф. - Но за сега не можем да направим нищо по този въпрос. Впрочем не ти казах, но като дете веднъж видях баща ти. Е беше за кратко и отдалеч.
Продължиха да вървят мълчаливо. Обиколиха долината и след това влязоха в пещерата. Близо до входа се натъкнаха на група ученици. Те пускаха животните за изпитанието. Прекъснаха работата си, когато видяха двамата. Те от своя страна ги поздравиха.
- Нови кандидати? - каза един от тях. - Не ви ли е още рано да сте тук?
- Е да - отвърна Ториф. - Но така и така сме - намигна на една блондинка с няколко години по-голяма от Айед- можем да си услужим взаимно. Вие може да ни помогнете за наградата, а ние - усмихна се на другата руса (близначки) да ви върнем после жеста.

The member 'Ториф Орфин' has done the following action : Хвърляне на зар

'Мисия' :

Result :

Двете се спогледаха многозначително и се закискаха като малки момиченца. Онзи, който ги беше запитал се казваше Мартин и беше влязъл предишната година, затова не им завиждаше въобще Изпитите не бяха от най-лесните, но пък и не бяха трудно. Всъщност беше приет заради чист късмет, но това беше друг въпрос. Цялата работа се коренеше в напрежението, което създаваха наставниците и Тъмните лордове.
- Да ви помогнем? - запита Мартин заинтересовано. - С какво?
- Нищо особено. - отвърна замислено Ториф. - Търсим животно ...
- А, да. - засмя се по-високата близначка. - Тези, които пускаме сега.
- Колко си ми умничка! - засмя се Ториф.
- А ти си сладък. - засмя се другата близначка.
- Стига момичета. По-късно ще се забавлявате. Сега сме на работа.- Мартин пристъпи няколко крачки напред. - Може и да ви помогнем, зависи само че кой е наставника ви.
Всички ученици закимаха положитолно.
- Полковник Даув. - отговори лаконично Айед.
- Тогава ни считайте за ваши приятели! - извика Мартин последван от възгласите на останалите. - Вътре има десет животни. Всяка група трябва да улови точно две без да ги наранява или убива. Търсете онова с червено петно до ухото. Там ще е наградата.
- А после може и бонус. - закиска се едната висока близначка.
- От какво естество? - запита някакъв строг глас.
Учениците и двамата кандидати се обърнаха и се срещнаха лице в лице с полковник Зарн.
- Ааа... - запелтечи едната.
- Разбрах. - засмя се той. - Бонусът е хубав и бих се възползвал, но съм зает, разбирате ли. - отново се засмя. - Интересно каква е била наградата към него?
Полковникът за щастие не беше чул разговорът и не беше разбрал, че Айед и Ториф са научили точно кое животно да търсят.

28
Добре, че полковник Зарн се яви със закъснение. Ако беше дошъм само малко
по - рано щеше да разбере за наградата и съответно за шашмата. А това в никой случай не трябваше да се допуска. Айед и Ториф казаха довиждане при което джедаят получи ритник в глезена от момичето (сори за марионетството), след като погледна чаровно по-ниската близначка и си тръгнаха...
- Ти одеве да не би да изревнува - засмя се Ториф, когато отново останаха
сами.- Недей. Това беше просто работа. - Целуна я по - бузата. Просто не можа да се сдържи...
Двамата продължиха и се прибраха в академията...

Мартин се видя в чудо. Новите кандидати се измъкнаха от разпита на Зарн измънквайки няколко думи за довиждане и изчезнаха. Останалите ученици пък се заеха отново с работата си и единствения събеседник, който трябваше да обясни положението, остана Мартин.
- Ами, виждате ли, цялата работа се състои в това, че се хванахме на бас, че те няма да спечелят. Ако спечелят - получават доста кредити ... а вероятно и бонус. - излъга хладнокръво младежът.
Нали затова беше дошъл тук?! Защото лъжеше, мамеше, за да може да му е добре на него. Нито едно мускулче не трепна по лицето му, докато говореше на полковник Зарн. Естествено, ако пред него стоеше Даув нещата щяха да стоят различно ...
- Да, разбирам. - засмя се ветеранът.
- И ще получи бонуса. - засмя се едната близначка.
- Престани Найде, знаеш, че не можеш имаш си ...
- Не ме интересува. Винаги получавам това, което искам. А сега искам този ...
- Ако той разбере ...
- Какво пък, винаги съм си мечтала да се сбият заради мен. - засмя се Найде.
- Найде, мила, твоят вече уби трима. Колко повече искаш?
- Колкото може повече. - закиска се Найде и продължи да си върши работата.
- Опасно нещо са жените, момче! Запомни едно от мен - никога не си слагай жена на сърцето, защото рано или късно те разочарова.
Зарн потупа Мартин по рамото и се запъти към долината на гробниците. Младежът изгледа любопитно сестрата на Найде, но щом засече погледа й веднага се спря и се зае с работата си.
Междувременно Ториф и Айед вече бяха стигнали до стаята си, когато при тях дотича един кадет.
- За Вас, господине. - той подаде малко листче на Ториф.
- Имаш ли представа какво е? - попита заинтересовано Айед.
- Сега ще видим. - отвърна Ториф.
Джедаят отвори листчето и се зачете в редовете :

"Ториф, приятелю, защо не дойдеш да се видиш със стар приятел? Тази вечер пред гробницата на Нага Садоу. Не е нужно да водиш питомната си любимка с теб.
Пантек"

29
- За какво ли те вика? - зачуди се Айед.
- Не знам - сви рамене Ториф. - Но съм сигурен, че няма да се стигне до физическа конфронтация. Е, поне засега. Вероятно е нещо свързано с плана им - изпъна се на леглото...
Няколко часа по-късно една фигура се движеше из долината на тъмните лордове.
Ториф беше вързал косата си на опашка. Беше му любопитно, какво иска Пантек. А заедно с това в ума му непрекъснато изникваше момента, в който целуна Айед. Но защо ли? Не беше първото момиче, което целува. С една или две дори стигнаха до края. А тази целувка беше само по бузата. Ториф пристигна пред гробницата на Нага Садоу.

Пантек хвърли неодобрителен поглед на червенокоската, която го гледаше с пърхащи мигли.
- Сигурна ли си?
- Напълно.
Бившият джедай смачка в ръката си малкото листенце, което тя му беше донесла. Кашийк значи? Може би появата на онзи омразен човек там имаше някаква цел? Дейсън отдавна не се беше появявал на тази планета, а и заминаването на дарт Енвидя не беше случайно.
- Добре. Свободна си.
Жената кимна и излезе с бързи крачки. Пантек се замисли и реши, че трябва да предприеме нещо. В ума му изникна план, който може би си заслужаваше. Все един лист и бързо надраска няколко реда. Извика един младеж, който дори и не познаваше и му заръча да занесе посланието на един от новите кандидати - Ториф. След това си взе един хубав душ и се насочи към една определена стая. Имаше достатъчно време до вечерта, а джедаят знаеше как да я прекара по възможно най-приятния начин. Тъкмо беше стигнал до централната зала, когато видя една русокоса жена. Усмихна се и с бързи крачки се озова при нея. Докосна я по рамото и й се усмихна любезно :
- Я виж ти, каква невероятна среща.
- Ако търсиш Найде, в стаята си е.
- Кой е казал, че търся нея, прекрасна Дениел?
Жената въздъхна.
- Лика-прилика сте си.
- Какво имаш на предвид?
- Нищо. - отвърна гузно близначката и се опита да се отскубне от Пантек, но не успя.
- Не е нищо. Знаеш какво ще стане ако не ми кажеш. Мислех, че се разбираме и си се доверяваме?
- Стига, Пантек! Омръзна ми с тази твоя глупост. Уж си с Найда, от ревност убиваш всеки, който се приближи до нея, но и в същия момент не можеш да ме оставиш нито за секунда. Първо, идваш в стаята ми, после заплашваш и моите ухажори, трето държиш ми сметка, и четвърто - за Бога, Найда ми е сестра!
- Не мисля, че това ти попречи онази вечер. - засмя се хладно Пантек.
- Знаеш ли, прави, каквото искаш. Кажи й, не ми пука. Двамата сте станали толкова самовлюбени в себе си, че повече няма накъде. Няма да ти кажа нищо, дори да ме убиеш и сега.
Мъжът я изгледа студено. В Найда намираше страст, надпревара, адреналин, но нищо повече. Беше свикнал с нея, затова официално бяха заедно, но и двамата си имаха други забежки, това не им пречеше стига да е дискретно. Дениел за него беше нещо по-различно. За него тази жена беше загадка, която не можеше да разплете, беше някак недостъпна, нещо, което искаше, но не можеше да получи напълно. Знаеше, че тя е тук неслучайно - можеше да изглежда спокойна, но криеше в себе си невъобразима мощ, силни емоции, които не я е страх да изразява.
- Недей така, слънце. Ще се разберем по-късно, сега имам малко работа.
Тя поклати незаинтересовано глава и продължи пътя си. Пантек се завъртя на пети. Какво пък, можеше да почака пред гробницата известно време. Нощта беше ясна и светла.
Мъжът стигна и седна вгледан в звездите. Трябваше да разбере защо Ториф е тук. Не му се струваше случайност пък и намираше нещо особено в желанието му да стане част от Академията.
Измина един час и Пантек забеляза фигура приближаваща се към него. Мъжът беше седнал при самата врата на гробницата, за да е по-близо до Тъмната страна, затова и Ториф може би не го забеляза.
- Прекрасна вечер, нали? - попита Пантек и се изправи. - Радвам се, че уважи поканата ми. Наистина, не сме се виждали от толкова време, кажи как си? Какво правиш тук? Освен очевидното разбира се. Кога Тъмната страна те привлече към себе си и ти разбра къде е истината? Говори ми и можем да си помогнем взаимно.

Ториф, опиши разговора си с Пантек. След това хвърли зар - ако числото е 1,2,3 - ще се скарате и ще сте в лоши отношения от сега нататък, ако е 4,5,6 - той ще ти повярва на всичко и ще можеш да искаш услуга от него по нататък.

30
- Добър вечер - поздрави Ториф. - Питаш защо съм тук? -седна на един камък. - Е и преди си имах свое тълкуване на кодекса. Че трябва да се учат и използат и Двете страни на Силата. Или, че понякога не трябва да се проявява милост. Както и спътничката ми.
- Продължавай - кимна Пантек
- Вярно е, че имам репутация на флиртаджия. И в началото и снея си беше само флирт. После, между другото доста време ми отне, обаче премина в нещо повече. Впрочем наложи се поотупам един двама други ухажори. ..
- И? - запита Дуавел
- И ме изгониха от ордена. Е това, че нарекох съвета импотентни и лицимерни г---лизци или, че не искаха да се обучава заради възраста си също оказа влияние.И сега искам отмъщение. - Ториф замълча...

The member 'Ториф Орфин' has done the following action : Хвърляне на зар

'Мисия' :

Result :

Пантек се огледа сякаш очакваше наоколо да види някой глупак, който Ториф се опитваше да лъже. Нарочно използваше слабите страни на Дуавел и ги преписваше на себе си. Ама тая работа нямаше да я бъде. Не само че щеше да му попречи да стане част от тази академия, ами нямаше дори да го допусне до изпитите. Ако Даув бъдеше изместен ... да, Пантек се засмя вътрешно. Щеше да го унищожи без помощта на останалите - нали това беше принципът на ситите - "По-силният печели."
- Виж, Ториф, може да съм тук от доста време, но мозъкът ми не се е запълнил с пясък. - Пантек се изправи, а джедаят посегна към меча си. - Спокойно, нищо няма да ти направя. - мъжът се засмя. - Прав си, че ми имаш страха, но няма смисъл.
Мъжът мина покрай Ториф и се запъти към академията. По едно време се спря и се обърна към него :
- Жалко, можеше да си чудесен ученик. Интересно ми е кой те е изпратил... Но ще разбера. Наистина жалко ...
Той продължи с бавни крачки към академията оставяйки Ториф сам. Луната вече се беше показала и придваше на цялото място доста призрачна атмосфера. За всеки чувствителен, Тъмната страна тук беше невероятно силна и първична, сякаш извираше от някъде наблизо. Не беше хубаво за младият Ториф да стои още сам ...

Ториф, можеш да се върнеш в Академията или пък да се поразходиш из руините. При първия случай ще срещнеш друг ученик - подопечния на Зарн, зеленият туйлек с мандалорската броня. При втория - ще се натъкнеш на две Тук`ата, или така наречените ситски хрътки. В двата случая ще последва битка. Опиши я и хвърли зар "Мисия". При четно число, взимаш привес, при нечетно, противникът води. Пусни три поста описващи битката, като след всеки хвърляш зар на този принцип. След това Хроникьорът ще се включи, за да завърши битката.

31
Ториф остана седнал още 2-3 минути и се изправи. Глождеше го любопитството и реши да се поразходи за малко. Не повече от 5 мин...
Младежът пообиколи набързо и тръгна да се прибира. Минавайки покрай една от гробниците, тази на Аджунта Пол предчувствието го накара да включи червения лазерен меч. И само секунди по - късно на около 10-на метра пред него се изправиха два звяра. Беше ги виждал и преди, 6-7години на ЯвинІV, където бяха попаднали с учителя му и знаеше, че се наричат Тук' ата или ситски хрътки. Ториф не губи време а веднага замери дясната с меча...

The member 'Ториф Орфин' has done the following action : Хвърляне на зар

'Мисия' :

Result :

32
Ториф не беше преценил правилно хвърлянето и меча само закачи муцуната на хрътката. Зверовете се втурнаха към него. Джедаят, който междувременно беше уловил върналото се оражие запрати мълния по другата хрътка и отскочи в страни. С меча удари тази която беше замерил...

Забравих зарчето