Мои неща (Проза)

1ВИЯТ УЧЕНИК

КОРИБАН 14г. С. Б. Я.

Силата блъсна родианеца. Той залитна назад и падна в близката пропаст.Другият джедай завъртя меча си ( двоен със синьо острие ).Данид Бомбан вдигна своя над главата си и замахна. Ударът отсече два от пръстите на келдора, преряза дръжката на меча и строши маската му. Бившият щурмовак и сегашен нов възроден използва тъмната страна, за да източи жизнената му сила. С последни сили джедаят смъкна маската на убиеца си. Той имаше къса светлокестенява коса и брада и зелени очи, които бяха започнали да пожълтяват.
Джейдан Кор излезе от тунела и навлезе в долината на тъмните лордове. Данид опита да го задуши чрез силата, но Кор го бутна и хвърли меча си. Лявата ръка на тъмния джедай
се отдели от тялото му и заедно с него падна в прoпаста, а Джейдан продължи към гробницата на Марка Рагнос.

КОРЕЛИЯ /по същото време/

Забрачката стисна неуспелия джебчия за китката. Оказа се 15годишно човешко мо-
миче с къса кестенява коса и умни кафеви очи.
- Така, така. Я, какво имаме тук.
Момичето безуспешно се опита да се освободи, когато погледът й попадна на колана на забрачката.
- Уау, това не е ли лазерен меч? - запита вече укротената джебчийка.- Ти си джедай нали?
- Да, - кимна забрачката. - Как се казваш?
- Тианака
- Здравей Тианака, аз пък съм Алдина Керд. Какво ще кажеш да поговорим?
- Защо?
Ще разбереш. Хайде, аз черпя.
Няколко минути по-късно двете стояха над по голяма чаша берилиенски сок и плодова салата
- Защо крадеш? - запита Алдина
Трябва от нещо да се изхранвам, а това е единственото, което мога.
Алдина отпи от сока си. - Мислила ли си да се захванеш с нещо друго?
- Да, но не знам какво. Случайно да имаш някакво предложение?
- Имам - отговори забрачката. - Защо не дойдеш с мен на Явин ІV. Там има джедайска академия.
- Но аз не мога да управлявам силата, не съм джедай.
- Все още не си джедай, вярно е. Но можеш да станеш, ако искаш. Ти решаваш.
- Кога тръгваме - попита момичето
- Когато си готова
Двете довършиха почерпката си и се отправиха към близкия космодрум


КОРИБАН

Данид се стовари върху изправящия се родианец. За миг и двамата бяха замаяни, но тъмния джедай се съвзе пръв. Веднага дрейна родианеца. После отново използва силата за самолечение. След това се огледа. Намираше се на скална площадка. Тази, от която беше паднал беше на 15 - 20метра над него - недостижима височина.
Данид тръгна по започващия от площадката тунел. И без това нямаше друг път, а и нещо го тласкаше натам. Лазерния меч хвърляше бледа светлина. След известно време стигна до края на тунела. Пред него имаше решетка. Новият възроден я преряза и мина през нея. Отзова се в обширна празна зала. На пода имаше останки от скелети. Доколкото можеше да прецени единия беше на хуманоид, а другите два животински. Точно с-у прерязаната решетка започваше друг тунел, по широк от предишния и с наклон нагоре. Данид тръгна към него, но изведнъж се обърна. На мястото на хуманоидния труп сега се намираше изображение. От пръв поглед си личеше, че е дух. На пръв поглед изглеждаше женски туй лек със синя кожа и жълти очи, но вместо лекути имаше къса бяла коса. От нея се излъчваше аурата на тъмната страна. След няколко мига Данид наруши напрегнатата тишина питайки:
- Какво си ти?
- Аз съм Натани Танард. Преди майстор джедай, а сега сит. В теб има много мрак, достоен си да ми бъдеш ученик
- Няма нещо, на което един мелез - Бомбан вложи в думата цялото презрение, на което беше способен- може да ме нау...- не можа да довърши, защото нещо стегна гърдите му повдигайки го над земята. После отлетя назад и се блъсна в стената.
- Май нямам избор - измърмори той .- Но ще ми платиш за това.Ще те унищожа при първа възможност
- Добро начало- похвали го Натани.- Всеки ситски ученик трябва да предизвика учителя си на двубой, или да използва друг начин, за да заеме мястото му.
.....Мълнията удари духа. Последва я още една и още една. След четвъртата призракът на Натани Танард изчезна с писък. Данид Бомбан постоя няколко минути, докато писъкът в ушите му не заглъхна и докато не се убеди, че духът е окончателно унищожен.

- Скоро - изрече той - галактиката ще посрещне новият си господар. Дарт Клефжиздин

Джедайската академия ( 17г. С.Б.Я. )

Тианака и Алдина Керд стояха една срещу друга в еднаква позиция. Мечът ( на Алдина беше лилав, а на Тианака - син) близо до тялото, острието сочещо нагоре и навън - стойката на бързия стил. Забрачката нападна, но падауанката й парира и на свой ред контраатакува. След кратка размяна на удари Алдина премина в средния стил, а Тианака включи втори син меч. Момичето развъртя мечовете. Забрачката нанесе удар, когото Тианака блокира с кръстосване. Алдина я удари с длан в гърдите, последван от бутане чрез силата Девойката се стовари на земята, а до гърлото й се доближи лилавото острие. Пое подадената й ръка и се изправи.
- Добре се справяш - похвали я Алдина.- Скоро няма има нещо, на което да мога та те науча. Но все още си прекалено импулсивна. Трябва да си малко по - търпелива. А сега се приготви, имаме важна задача на Корелия.
- Корелия ли? Не съм била там от 3 години.
Космическият кораб излетя.
- От известо време - започна Тианака - се каня да те питам. Някога била ли си от тъмната страна?
- Да - отговори забрачката след кратко мълчание. - Бях в имперската инквизиция, но сега не ми се говори за това.
- О, извинявай.
- Няма нищо, като се върнем в академията ще ти разкажа.