Кантина "Сакатият бежанец"

Кантината беше изключително долнопробно място. Повечето заведения се деляха на "приветливи", "сносни", "поносима" и "долнопробна дупка". Това място спадаше към последния вид, където убийството струва, колкото един джава сок. "Сакатият бежанец" беше кантината, където хората, които държат на репутацията си знаеха, че не трябва да влизат. Миришеше лошо, събираха се всякакви отрепки и престъпници, а храната и пиенето не стваха за почти нищо.

Барман I смяна :
Бирно - ивет, на 90 години. Изключително раздранителен и груб, Бирно почти не разговаря с клиентите си. Мрази работата си, но е тук, защото трябва да плаща доста голям заем на Рако.
Барман II смяна :
Додо - човек, на 29 години. Страхлив и доста свенлив, Додо избягва да говори с клиентите си, за да не си създава неприятности. Мъжът е емигрант, но е успял да си уреди работа тук, за да изпращи някой друг кредит на жена си, която живее на Нал Хътта.

- 2 -

Корабът на Дейсън се беше приземил преди час на един от частинете докове на Нар Шадаа. В началото един симпатичен иториан беше изразил желание да го върне, но с малко повече убеждение се беше съгласил, че джедаят ще остави превозното си средство тук. За целта Дарр беше платил около 40 кредита, които се видяха като цяло съкровище на горкия иториан.
Майсторът беше вървял насам-натам и разпитвал съвсем дискретно, като през цялото време беше облечен в съвсем цивилни дрехи и доста широко наметало, което да скрива оръжието му, което беше повече от необичайно от обикновен бластер или вибронож. За съжаление никой нямаше отговор на въпросите му. Единственото му решение се беше оказала местната кантина, където се събираше голяма част от боклука на Луната на контрабандистите.
Щом влезе в заведението посетителите обърнаха лениво глави към него, но не го отразиха особено и продължиха да си пият кротко. Дейсън се насочи към една маса, където стоеше самотен туилек и пиеше някаква отвратителна течност, която беше всичко друго, но не и джава сок.
- Здравей, друже. Свободно ли е ?

The member 'Дейсън Дарр' has done the following action : Хвърляне на зар

'Мисия' :
Кантина "Сакатият бежанец" 35px-e10

Result :

Туилекът вдигна печално глава. Или беше плакал прекалено много, или беше мъртво пиян.
- Бъди мой гост. - изфъфли той. - Аз съм твой домакин и като такъв трябва да ти се представяяя.
Горкият едва не падна под масата, но джедаят бързо го хвана за ръкава и го издърпа обратно.
- Мерсии - избоботи туилекът. - Аз съм Минто, госте.
Последва серия от хълцания, които Дейсън не си направи труда да прекъсне. Минто се ухили и вдигна чаша :
- Тост за моят гост.
Майстор Дарр кимна в знак, че не смята да пие. Туилекът вдигна безпомощно рамене и отпи една глътка, която би впечатлила дори и ранкор.
- И така - последва оригване. - Кажи ми какво искаш, госте?
- Просто да седна.
- Нима?! Чудесно ще поделя парите си с някой сим... - отново хълцане. - симатяга като теб.
- Пари? - попита Дейсън.
- Да. Днеска един приятел ми ги даде, защото му казах, че Куентин е заминал за Джионозис и той тръгна след него.
Туилекът се засмя и отпи още една глътка.
- Кой е Куентин?
- Не знам. Работи за Рако. Изнася и внася товари. Като брат ми.
Джедаят се земисли. Нямаше как да не направи връзка между този Куентин и контрабандиста с артефактите, а после и между човекът търсещ информация и Ториф.
- Всъщност, Минто, искам да спреш да пиеш. Ето ти тези 30 кредита, прибери се у вас и направи нещо смислено.
Туилекът изведнъж се опули. "Обаянието" на Дейсън подплътено с доза убедителност в стил Силата свърши своето. Без да чакат втора покана двамата мъже излязоха от кантината и се насочиха по пътя си, който съвсем скоро се раздели ...

Дейсън, иди на Джионозис. Пиши в темата, която е отворена там. Не предприемай нищо, докато не се включи Хроникьорът.

» Кантина "Червено джудже"
» Кантина "Магичен Здрач"
» Кантина "Отчаяният пилот"
» Кантина "Беснеещата Банта"
» Кантина "Вълнолом"