Мои стихотворения

Ами, ето някои нови мои работи. Надявам се да ви допаднат, а дори и да не е така - приемам критики :] smile

1.
Плът в плътта,
пръст в пръстта
и накрая просто
прах в изсъхнала
душа.

Сол в солта,
грях в греха,
а после
сняг в безкръвна
самота.

Лист в листа,
пепел в пепелта,
винаги остават
цикламени капки
от дъжда ...

2. Несподелен вятър
Така не може – мене да обичаш.
Погледа на сърцето си от мене ти махни.
И слова за споделени дни недей да сричаш,
отредено ни е с теб да сме сами.

Влюбени усмивки в очите ти не ща,
да ми говориш за звездите също.
Наслади се на общата ни тишина,
а после се върни в твойта къща.

Не следвай буреносните ми стъпки,
по своя неспокоен път върви.
Душата ми може да обича, макар и в кръпки,
но за теб няма да пролее своите сълзи.

И двамата знаем защо дошъл си -
идваш да погледнеш своя блян.
Ала пак ти казвам да си тръгваш,
имаш живот пред себе си недоживян.

Не те желая, но не защото не те обичам, не.
Отново напук пред теб ще го отричам.
Ще милвам в спомените си твоето лице и
на луда целуваща асфалта ще приличам.

След време вероятно ще ми благодариш,
че така умело на далече те държах.
Сигурно в чужди обятия ще спиш,
а вятърът ще довее върху устните ти моя прах.

3. Няма вечни неща, има я само "вечността"
Кърви, плаче
разранено сърце.
Обвинява, хапе,
твоето лице.
Обърнаха му гръб,
без да има смисъл.
Вече е телеграфен стълб,
с тъгата близък.
Замислено, писмено
събужда се денят.
Някак мастилено
напива се нощта.
Огън и хлад.
Цвят и хаос.
Не поглеждай назад.
Усмивката е старост.
Целувката е нерадост.
Искаш ли да обичаш?
Не ме гледай тогава.
Така на вечност се обричаш.
Недей забравя :
Няма вечни неща.
Има я само вечността.

Това са засега. Дано ви допаднат.