Кантина "Отчаяният пилот"

Кантината е доста задушливо и неприятно място за съществата свикнали на чистия въздух и светлината. В "Отчаяният пилот" търговията с различни "нелегални" стоки върви с пълна сила, а наемниците, които са тук са готови да убият дори за няколко кредита. Мястото е посещавано от ловци на глави, сити, контрабандисти, шпиони, скаутове както и от много пропаднали същества.

Барман I смяна :
Янек - забрак, на 65 години. Остроумен, но доста ироничен. Обича да се шегува с клиентите си по най-бруталния начин. Изпечен мошеник, винаги гледа да измами някого.
Барман II смяна :
Нава - кифар, на 43 години. Изключително сприхава и злобна. Въпреки това е честна и рядко мами. Не е от най-дружелюбните, но все пак може да говори с посетителите. Склонна е да дава информация, но за доста високо заплащане.

~ 1 ~

Зеленият кораб кацна внимателно от вън, на метри от кантината. Беше значително малък и не се нуждаеше от по- специално място, а и пилотът му беше тук за малко.
Кестенявите й коси се развяха, когато отскочи леко и стъпи на земята. Последното й посещение тук беше преди няколко седмици, но изобщо не искаше да се връща, ако не я бяха пратили и само се надяваше да не е за " зелен хайвер". Огледа се намръщено и въздъхна леко, работата си беше работа, а и имаше собствена задача за изпълнение или по- скоро дълг към някого, някой от миналото. Всъщност мразеше това място, някъде тук се беше родила и усещаше цялата тъмна енергия изключително силно, от това я побиваха тръпки. Мразеше Коррибан и всичко тук, но нямаше избор, никога не беше имала. Пристъпи напред с уверена крачка и черното мрежесто наметало, наподобяващо някакъв вид връхна дреха, се развя зад нея. Движеше се бързо, а изражението й не издаваше по никакъв начин чувствата, които бушуваха в нея. Имаше съмнения, все пак й бяха казали нещо, в което и те не бяха сигурни, но все пак тя беше длъжна да провери.
Влезе вътре, като насъбра няколко погледа, някои я познаваха вече и разпознаваха тропота от обувките й, затова и не си направиха труда да поглеждат. Айед положи ръка на бластера си, прикрепен към крака й, имаше няколко непознати физиономии и за нея, затова нямаше намерение да рискува просто така. Прокара бърз поглед през присъстващите и се устреми към бара, където провеждаше повечето си сделки и търговски разправии. На смяна беше Нава, една от любимите й барманки, може би защото имаха някои общи черти и често достигаха до малки спорове, завършващи винаги с размяната на кредити или стока:
- Ти реши да се върнеш?- подхвърли кифар и Ай я изгледа намръщено, но не отговори:- Както обикновено, предполагам.- подсмихна се лукаво онази и тресна една чаша пред момичето. Морна не обърна голямо внимание на отношението на Нава, беше свикнала да се среща със всякакви и даже всеки момент очакваше един от "редовните". Нава наля в чашата зеленикава течност, с леко гъста консистенция, кой знае какво беше това, но май Айед го харесваше повече от джава сок.
- Време ти беше вече.- дрезгавият глас привлече вниманието й и тя се подсмихна, първата усмивка от няколко дни, макар и да не беше истинска, не можеше да не я изкара:- Кажи сега... колко скочи цената на дозите?
- Никога не пропускаш, нали?- промълви Леагел и отпи от напитката малка глъдка:- Сто кредита за доза.
- Сто?! Ти откачи ли?- възкликна мъжът и се настани на стола до нея, кифар ги изгледа подозрително, но май и на нея й беше навик Айед да търгува тук.
- А ти колко още можеш да издържиш, докато някой не реши да смъкне цените?- подсмихна се кестенявокосата и смарагдовите й очи го пронизаха изпитателно.
- Кога може да стане това?
- Едва ли скоро.- вдигна рамене и пак се върна на чашата си.
- А някакви отстъпки има ли?
- Десет или повече дози, отстъпката е между 30 и 50 %.
- Десет дози, хиляда кредита, минус тридесет процента... това прави... колко прави?
- Колко си пиян?- примига Айердаил и погледна към Нава:- Колко изпи тоя?
- Не ти и трябва да знаеш, просто продавай.- промърмори барманката и продължи заниманията си, правейки се че мие няколко чаши, но май само се правеше. Леагел въздъхна пак и поклати глава:
- Седемстотин кредита.- промърмори и затвори очи, играейки си с пръст по ръба на чашата.
- Оле, това е множко пак... ще видя с какво разполагам!- възкликна той и стана от стола, занасяйки се сериозно. Пияното му състояние не можеше да бъде сбъркано, а точно на такива Айед обичаше да продава често, те винаги намираха пари от някъде, нищо че твърдяха обратното.
" Множко му били? И хиляда ще ми донесеш даже, нищо че се правиш..."- каза си мислено и го изгледа на бързо, докато той се отдалечаваше от нея с кръстосана крачка и в опити да не падне върху някого. Момичето потърка замислено чело, взирайки се в зелената напитка, сега се сети че дори тя не знае името му, беше го опитвала преди години и то благодарение на осиновителя си и й беше харесало, от тогава не поръчваше друго и на повечето места знаеха какво обича. Почти веднага онзи спомен за осиновителя и и първото й по- сериозно пиене с компания от контрабандисти се замени от друг спомен, много по- скорошен.

'` Вървеше сама из коридора на друг кораб, беше много по- голям от нейният и всъщност нямаше нищо общо с "Джиерда". Беше необичайно затъмнено, но не можеше да си обясни какво е накарало екипажа да се затворят по каютите си, или поне част от екипажът:
- Какво има? Защо искаше да се върна?- запита тя, спирайки по средата на коридора, като скръсти ръце и се загледа напред намръщено. Една висока фигура се приближи бавно, накуцвайки леко. Възрастен мъж с почти гола глава и дълга посивяла брада, а очите му бяха воднисто сини и толкова дълбоки, че успяха да смекчат недоволната Леагел.
- Разбрах кой е.- отвърна той простичко и се усмихна:- Знам кой ги е убил.
- Кой... кой е?- запита тя, като потрепери видно. Нищо друго не можеше да я шокира повече от тази новина, от години се държеше кораво и ледено, но една дума на този мъж я поваляше, сякаш от високо:- Кой е бил, Грегор?!'`

- Хей, на теб говоря!- Нава удари с ръка по плота и се взря в зелените очи на момичето:- Да не оглуша?!
- Нищо ми няма, за твое нещастие!- отсече Ай и присви очи:- Какъв е проблема?
- Питах те нещо. Защо си тук толкова скоро?
- Скоро ли? Защо смяташ така?
- Защото идваш по веднъж в месеца, а последното ти посещение беше преди две седмици. Трябва да имаш основателна причина, за да си тук, та каква е?- настоя барманката и пак удари с ръка по плота, тези нейни действия изнервяха Айед, можеше да попита съвсем дискретно, но май щеше да се наложи да прибегне до директен въпрос:
- Да знаеш нещо за някакви артефакти? Нужни са ми и имената на някои, които усилено ги издирват, главно сити или тъмни джедаи?- наистина се наложи да задава въпросите директно, но пък беше готова да дава доста за нужната информация. Грегор й беше казал за убиеца на родителите й, по- точно за "Поръчителя" на убийството, бил сит или тъмен джедай, но и той не бил много сигурен. Бил убеден обаче, че убиецът търси някакви джедейски артефакти, които не създаваха интерес у Айердаил, поне за сега. Главната й цел беше да открие " Поръчителя", пък после можеше и да си помисли за артефактите, ако наистина си заслужаваха.

Нава се огледа. Харесваше това момиче, определено беше от онези със силна воля, макар и малко странна. Такива хора сами формираха мнението си за околният свят. Но въпросът беше плашещ. От както ситите се бяха върнали на планетата и бяха започнали да възстановяват академията си тук ставаше все по-опасно. Тъмнителордове на сит бяха опасни и се носеха слухове, че са убиват без да им мигне окото. Барманката се замисли дали не е чувала нещо за тези дрънкулки. През съзнанието й премина един кратък разговор между двама посетители на кантината, които особено държаха да си вземат цяло помещение, за да обсъдят нещо.

"- Ще вземеш ли проклетата пратка?
- Естествено.
- Кое му е естественото?! - разпали се една жена.
- Нали ти казах, че ще ги `зема глупавите артефакти? Тогава защо се палиш?
Жената изпсува цветисто.
- Само гледай пак да объркаш планетата!
- Не съм чак толкова малоумен, знам, че е Джионозис!
- Знае ли те човек! "

Странен разговор, но запомнящ се. Макар че двамата бяха говорили тихо и на смяна беше Янек, Нава беше в склада да разтоварва касите с джава сок. Сега разбираше, че разговорът има много по-голямо значение от колкото си мислеше. А очевидно за Айед значеше още повече.

Барманката се подсмихна доволно. Тази информация щеше да й донесе много пари. Все пак трябваше за изхранва толкова гладни гърла. Всъщност не трябваше, защото нямаше деца, но обичаше да си мисли, че го прави с добри намерения.

- Може и да знам нещо... - започна Нава.
- Но не е безплатно, нали? - довърши мисълта й момичето.
- Разбира се. - кимна кифарът.
- Добре. Колко?
- Ами тъй като не мога да ти отговоря точно на въпроса предлагам да са 1000 кредита като за приятел.
Очите на Нава засияха алчно.
- Ти луда ли си? - каза раздразнено Айед. - Не повече от 200.
- 150. - примигна ядосано барманката.
- 30 и нито кредит повече.
- 50 или няма да научиш нищо.
Момичето въздъхна, но изброи нужната сума на кифара. Жената грабна бързо парите и ги изброи. Бяха точни.
- Удоволствие е да се работи с теб. - ухили се Нава.
- А информацията?
- Момент де. - жената стрелна с поглед Айед. - Аз съм честна търговка и ще ти я кажа. Значи, тук дойдоха мъж и жена и говореха за пратката, за някакви джедайски глупости. Споменаха Джионозис и мисля, че мъжът ще иде да я вземе. Не ги видях много хубаво, защото беше тъмно, но идваха от ситската академия.

Нава не знаеше нищо повече. И наистина не беше разгледала по-подробно лицата на въпросните личности. Надяваше се тази информация да стигне на Айед, която стискаше чашата си вгледала се в една точка.

~ 2 ~

- Джионозис значи?- замисли се Ай и постисна чашата повече. Информацията наистина беше малко, но беше достатъчна като за начало. Жена? Това разбуди интереса й още повече, а и тези артефакти май наистина щяха да се окажат ценни:- Добре, тогава.- подсмихна се и изпи зелената напитка на един дъх. Стана от мястото си и се обърна рязко към вратата:
- А сметката?- обади се Нава.
- До следващата седмица!- махна с ръка през рамо момичето и със същата лукава усмивка се насочи към изхода.
- Нагла си!
- Знам.
Напусна кантината спокойно и пак се огледа наоколо, онова чувство за омраза отново се възвърна в нея, добре че се махаше от тук, пък следващата седмица щеше да се върне с нова стока, беше си обещала сама на себе си все пак.
Качи се на кораба си и се настани, няколко минути не излетя, а размишляваше над нещо сериозно.
" Новини?"- на малка кръгла плоча пред еня се появи триизмерен образ на жена с дълга зелена коса и същите дрехи. Изкуственият интелект на "Джиерда", по- точно самата Джиерда.
- Да, поемаме курс към Джионозис.- отвърна Леагел и подхвана управленския панел.
" Прието."- онази жена се усмихна, до колкото можеше да се усмихва холограма като нея, и изчезна, а корабът се издигна плавно и се насочи към отреденото място.

» Кантина "Червено джудже"
» Кантина "Магичен Здрач"
» Кантина "Беснеещата Банта"
» Кантина "Сакатият бежанец"
» Кантина "Вълнолом"