Разследване в академията

The member 'Ториф Орфин' has done the following action : Хвърляне на зар

'Мисия' :

Result :

33
Мълнията удари тук' атата по муцуната и я накара да спре за няколко мига. Ториф разбирасе не си губи времето и с меча удряше другата хрътка. По тялото и муцуната й се появиха рани. Удареният от мълнията звяр се съвзе и се включи в боя. Ториф отскочи със задно салто. Отново прати мълния и заедно с това хвърли меча, нанасяйки допълнителни рани. Присегна се към Силата и увеличи бързината си, подобрявайки по този начин и защитата си а после нападна зверовете...

The member 'Ториф Орфин' has done the following action : Хвърляне на зар

'Мисия' :

Result :

Хрътките бяха достатъчно ранени и уплашени, пък и нападаха, когато са повечко. Този път се бяха надценили заради предишния си успех със съвсем нов ученик, който приятелите му по-късно намериха на части. Този обаче се оказа опитен и им даде да се раберат. Тук`атите извиха от болка и изчезнаха в нощта оставяйки младия джедай да върви по пътя си. Беше извадил късмет, че днес глутницата си има друга жертва, която беше нападнала по-рано.
- Трябва да сте по-внимателен.
От тъмнината се появи Найде. Изглеждаше наистина впечатлена.
- Тук е опасно за ... хора, които се скитат сами.
Близначката се приближи към Ториф. Надяваше се онзи глупак Пантек да не реши да намине към стаята й, защото нямаше да я намери там. А той ставаше твърде раздразнителен, когато откриеше за някоя от по-отявлените й връзки.
- Е, ще ме изпратите ли до стаята ми? След тези зверове ме е страх да вървя сама. - Найде се приближи още малко. - Все пак ... сама жена да се разказрва наоколо не е много безопасно.

/Опиши как изпращаш Найде. Прецени дали искаш да влезеш в стаята й или не. Накрая хвърли зар "Опит : Слава", заради битката с Тук'ата./

34
Младият джедай се усмихна:
- Разбира се, че ще ви изпратя. Да вървим. .
Двамата тръгнаха към академията. По пътя Ториф се обади:
- Одеве не остана време да те питам, как се казваш? - Докато питаше леко я потупа по стегнатия задник
- Нейде - блондинката се усмихна прелъстително. - А ти?
- Ториф - отвърна той. Продължиха да вървят като по пътя джедаят, който надвишаваше почити с една глава спътничката си честичко поглеждаше към деколтето й. От време на време разменяха Пристигнаха пред стаята на Нейде
- Искаш ли да влезеш? - попита го тя
- С удоволствие - отвърна Ториф. - Но сега съм изморен. Ще го го оставим за друг път. - Притисна я до стената и прошепна в ухото й:
- Страста е като огън. Поддържай го!
Ториф си тръгна и след малко се прибра в стаята си.

The member 'Ториф Орфин' has done the following action : Хвърляне на зар

#1 'Опит : Слава' :

#1 Result :


--------------------------------

#2 'Опит : Слава' :

#2 Result :

Найде се подсмихна и влезе в стаята си. Определено щеше да поддържа огъня. нещо повече, беше готова да го превърне в пожар. Замечтана и замислена за всичко, което може да направи с новия си избраник тя не чу тихото потропване на пръсти по ръба на леглото й. Чак когато светна лапмата, видя Пантек. Изражението му беше каменно и жената не можеше да прецени дали той е чул Ториф.
- А, миличък, ти си бил тук. - тя се усмихна сладко. - Нима най-накрая ти омръзна онази червенокосата? - Найде се нацупи престорено и се насочи с танцови движения към мъжа. - Защо ме накара да чакам толкова дълго?
Опита се да седне в него, но той я отблъсна и стана рязко. Лицето му оставаше каменно. Русокоската преглътна и се усмихна, но вече пресилено. Значи знаеше?
- Защо се цупиш?
- Не ми ги пробутвай тия. - той изсумтя, но нито мускулче не потрепна по него. - Толкова долу ли си паднала? Този дори не си струва да го смачкам като муха ...
- Не се ядосвай, миличък. - Найде се приближи опасно близо. - Знаеш, че съм само твоя.
Бившият джедай я отблъсна от себе си и яростно ритна леглото.
- Защо с този!? ОТ всички, защо този?! И искаше да го водиш тук?!
- Ти как ...
- Адепт на Силата съм. - отвърна мрачно Пантек. - Безсрамна куч ...
- Я се поспри! - Найде се ядоса не на шега. - Аз казвам ли ти нещо за тая работа със сестра ми?!
Дуавел прикри изненадата си съвсем успешно и успя да заблуди за секунда Найде с изненаданата си физиономия.
- О, я не се прави, че си невинен. - русокоската събу ботушите си. - Чаках този момент твърде дълго. - тя го погледна с унищожителен поглед. - Утре сменям ключалката си.
Настъпи тягостна тишина.
- Разбираш ли какво ти казвам? - Найде тръсна буйната си грива.
- Прекрасно. - проскърца със зъби Пантек. - Аз отдавна съм сменил тази към сърцето си. Ключът е при друга.
- Дениел?
- Какво те засяга?
Найде се усмихна многозначително.
- Бъди щастлив с нея, заслужава го. Но сега се махни от главата ми.
Пантек се усмихна. Сякаш огромен товар падна от гърба му. Пристъпи напред, за да целуне за последно бившата си приятелка, но в съзнанието му изплува лицето на Дениел и той просто й махна за сбогом излизайки.

На вратата на Ториф е Айед се почука. Дениел се огледа предпазливо и почука още веднъж. До преди малко беше плакала и лицето й беше малко подпухнало. Въпреки това беше решена да го направи. Зачака отговор. Дано да откликнеха на молбата й, въпреки че беше късно ...

35
Ториф тъкмо беше разказал на Айед за последните събития, като премълча за за някой от тях, по точно за поканата на Нейде и че се изкуши да я приеме и се бе изтегнал на леглото, когато на вратата се почука. Потропването се повтори.
Джедаят стана и отвори, като за всеки случай приготви меча. На подобно място трябва винаги да си нащрек.
- Нейде!? - Ториф прибра меча. - Момент, ти си другата.Влез. Какво има. И всъщност, как се казваш?

Дениел въздъхна успокоено щом вратата се отвори. Нищо, че я сбъркаха със сестра й, често го правеха. Важното бе, че я пуснаха вътре. Дори мъжът я беше познал. Тя се усмихна малко на сила и кимна в знак на поздрав на Айед.
- Аз съм Дениел. - русокосата с мъка прикриваше трепереното на гласа си. - Дойдох, защото искам помощ.
Ториф я изгледа странно.
- Вижте, ще ви обясня. - Дениел въздъхна. - Не съм изцяло лоша. Да, не сдържам гнева си, понякога се държа зле с другите, но всичките убийства, желанието за причиняване на болка не са ми по вкуса. Не ви познавам вас двамата, но случайно съм чувствителна към Силата. Малко ме обучаваха тук, затова поназнайвам някои неща. Твърде повърхностни, но мога да усещам кога някой е наистина зъл. Вие не сте.
Дениел преглътна шумно и облиза напуканите си устни.
- Моля ви, не казвайте нищо. Умолявам ви само, когато си тръгвате, а аз знам, че ще е скоро, да дадете тази холограма на майка ми. Имам усещането, че ми остава още малко живот, а трябва да се извиня на жената. Живее на Корускант. Казва се Майла Диердо. Не искам от вас нищо друго, само ви моля да й го дадете.
Дениел притеснено закърши пръсти. Нямаше си и на идея как ще реагират, но се надяваше да не се е подвела. В действителност усещаше приближаващата си кончина и внезапно бе почувствала, че досега е вървяла по погрешния път. Естествено, можеше да си тръгне от тук, но любовта й към Пантек беше по-силна от самата нея.

/Ториф, имаш избор - да приемеш молбата или да отхвърлиш. Приемеш ли я, Дениел става ваш потенциален съюзник и приятел./

36

Ториф не се поколеба. Кимна и взе холограмата.
- Ще и я дадем - отвърна той. Или поне ще направя каквото е по силите ми да я
получи. Поне това мога да ти обещая. Знам, че не е много но.... Мислила ли си някога да си тръгнеш от тук? Или пък сестра ти?

Дениел прехапа устни. Найде беше покварена повече от всекиго другиго тук. Може би щеше да стане чудесна ученичка на Дарт Енвидя, но не беше чувствителна към Силата.
- Найде е намерила точното си място и по-скоро би умряла, от колкото да си тръгне от тук.
Русокосата подсмръкна и избърса една сълза търкулнала се издайнически по бузата й.
- Аз ... аз съм мислила. Дори два пъти се опитах. Но ... Пантек не ми разрешава. Дойдохме преди година, но двамата с Найде имат връзка от преди това. Когато постъпихме в АКадемията, той ни пусна без изпитите. Как го издейства, не знам. Но го направи. Аз обаче не се чувствах на мястото си и се опитах да си тръгна. Той ме спря. Ядосвах му се, не го харесвах ... Пак опитах да избягам, но той отново се намеси ... Нямам вече надежда за себе си.
Не искаше да се издава, че нейната неприязън се е превърнала в истинска обич и вече дори и да иска, и да може, няма как да избяга, защото бившият джедай я държи с най-силното си оръжие - нейната любов.
- Затова ви помолих за тази услуга. Знам, че е много тъй като не се познаваме добре, но разчитам на вас. И благодаря дори за усилията, които ще положите. Дори да не стигне до майка ми ... пак ви благодаря, че ме приехте. Ничия друга врата не се отваря с добро към мен.
Дениел въздъхна. Опитваше се да спре сълзите си.

37
Ториф се заслуша в думите на русокосата. Едно съвсем леко трепване на гласа й, когато гоговореше за Пантек му направи впечатление.
- В обичтта няма нищо нередно. - каза й той. - Когато е истинка. Хайде успокой се. - Джедаят никак не харесваше жена или дете да плаче. - Между другото тя е Айед, а аз Ториф..

Дениел въздъхна. Никой досега не се беше държал толкова добре с нея. Винаги виждаха обвивката, но не и това, което се крие по-надълбоко. Дори Пантек, който обичаше, дори той искаше да е с нея, защото вдигаше адреналина си по този начин.
- Приятно ми е. Много ми е приятно. - тя се огледа. - Надявам се не съм нарушила съня ви?
Дениел подсмръкна и се огледа неловко.
- Още веднъж се извинявам за притеснението. Нямах към кого другиго да се обърна ... Вижте, ако имате нужда от някаква помощ може да се обърнете към мен, винаги можете да разчитате на мен.
Тя се завъртя. Чудеше се дали да си ходи или да остане още мъничко.

38
- Ти също може да разчиташ на нас - отвърна Ториф.
- И не бяхме заспали.

Естествено, че щяха да кажат така. Дениел се усмихна с ъгълчето на устните си и нервно потръпна по навик. Престоят в академията я беше направил някак подозрителна, но тук се чувстваше съвсем спокойно.
- Добре, тогава ще ви оставя да си починете, утре ви чака сериозен ден. Първото изпитание и така нататък. ... Пожелавам ви приятна вечер и още веднъж извинете за безпокойството.
Русокоската се усмихна и махна с ръка за довиждане, но се сети нещо и каза :
- Обичат боровинки. Може да ги примамите чрез тези плодове без да ги наранявате.
Тя се завъртя на пети и излезе от стаята. Чувстваше се вече по-спокойна и уверена. Сякаш току-що сама си беше простила всички грехове и можеше да умре спокойна.

Пуснете финален пост преди изпитанието, описвайки вечерта и после сутринта преди изпитанието ви. Опишете мислите, ако искате тренировките на героите и отидете в главнага зала в Академията. След това Хроникьорът ще се вкюлчи, за да опише естеството на задачата.

39
Дениел се оказа свястно момиче. Но дали щеше да намери сили да си тръгне?
- Лека нощ - Ториф се изтетна и затвори очи измърморвайки си под носа:
- Не можеше ли вместо 2 легла 1 двойно?
Ториф се събуди след няколко часа и стана. Разкърши ръце и рамене. Замахна няколко пъти и след това клекна, а от там мина в шпагат. П..одпря ръце на стената и там направи 30-на лицеви опори...
Приближи до спящата Айед и я поглесна. Импулсивно погали косата й. Отдръпна се и продължи тренировката със серия техники Ечани. След това, все още стоейки с гръб към момичето седна с кръстосани крака на земята и затвори очи.
Опитваше да изчисти съзнанието си, обаче не постигна кой знае какъв успех. А През това време Айед се беше събудила и облякла
- Добро утро - усмихна се джедаят и се облече от кръста нагоре...
Двамата излязоха от стаята и отидоха в главната зала

Полковник Даув беше прекарал тежка нощ. Не беше мигнал нито за секунда, защото трескаво мислеше какво да прави. Пантек беше опасен, в това нямаше съмнение, но как трябваше да се справи с факта, че противникът му е адепт на Силата? От където и да погледнеше, както и да нагласеше нещата всичко излизаше в негов минус. Кав не можеше да измисли нито един план, който да го изкара на върха. В главата му се въртеше съветът на Дарт Енвидя, който му се струваше правдоподобен, но неизпълним :
"Мисли нетрезво, защото това ще е единственият ти коз срещу хората мислещи трезво. Когато професионалистът се срещне с някой аматьор му е най-трудно, защото не знае какво да очаква от другия и прави огромни грешки. "
Да мисли нетрезво? Нима самият полковник Даув беше аматьорът в тази ситуация? Да, по отношение на Силата беше. Но как да постъпи нетрезво? Полковникът лежа доста дълго време, но по средата на нощта не издържа и се наложи да се поразходи.
Вървеше мрачен и унесен в мислите си, търсещ отговори из празните коридори, когато чу вик. После тих плач. Не искаше да се занимава с отношенията между учениците, но някакво необяснимо любопитство го накара да провери какво става. Приближи се тихо, сякаш дебнеше нещо и тъкво посягаше да отвори вратата, когато чу :
- Махай се от стаята ми, Дуавел! Нима мислиш, че ти вярвам?! Ти се възползва от мен, подигра се с чувствата ми! Държеше се по възможно най-ужасния начин ...
- Дениел, знам, че не съм идеален, но, виж, аз те об ...
- Не ми говори за любов. - гласът потрепера от омраза. - Късно е за всичко. Ти си лъжец, измамник и подлец. Ако не беше нямаше да си тук, дори не ме пусна да си ида. Искаш да повлечеш всички с теб, но няма да стане. Аз ще си ида!
- Няма!
Чу се силен удар, а после още един. Нещо падна на пода и бързи стъпки се насочиха към вратата. Даув бързо се скри зад близкия ъгъл. Пантек излетя побеснял, но и пребледнял и се насочи към стаята си. Каув бързо отиде в стаята на Дениел и я завари на пода. Провери пулса й, но такъв липсваше. Замислен, каув се огледа наоколо и забеляза малка холограма. Прибра я в джоба си и излезе навън. Може би все пак имаше надежда за него ...

Сутринта бе студена и мрачна. Десетимата подопечни се бяха събрали и нервно се гледаха един, друг. Полковниците дойдоха с десет минути закъснение. Даув беше както винаги спокоен, Зарн - развеселен, де Виор - замислен, Явенер - бясна. Пантек изглеждаше някак тъжен и отнесен. Както винаги, напред пристъпи полковник Даув и запона :
- Днес е първият ден от изпитанието ви. То се състои в едно много простичко нещо - да намерите един кристал. Намира се в търбуха на едно от десетте животни, които са пуснати в близката пещера. Всеки от вас има право да хване по едно животно - без да го наранява или убива. Разчитайте на интуицията си, защото само един отбор ще спечели.
Той отстъпи назад и кимна към останалите. Никой не пожела да каже нещо, затова полковникът допълни кратко :
- Пещерата е опасно място, затова внимавайте и се пазете. След четири часа искам всички тук.

/Ториф, опиши търсенето из пещерата. Хвърляй зар, който ще ти покаже дали намираш животното. Имаш право на четири опита. Ако зарът е четен - намираш търсеното животно. Ако е нечетен, продължаваш търсенето. Ако не успееш и четирите пъти да хвърлиш четен зар, все пак ще попаднеш на животното, защото от преди това си имал информация какво е то./

40
Десетимата напуснаха и влязоха в пещерата. Сякаш по негласно споразумение всеки отбор влизайки въре тръгна по оттделен маршрут.
Ториф и спътничката му бързо откриха едно от животните. То стоеше кротко на 10-на метра от тях. Айед бръкна в джоба си и извади няколко боровинки които хвърли близо до него. Животното ги изяде набързо и момичето му подхвърли още няколко, вече по- близо до тях. Така го накараха да се приближи. Докато животното си хапваше поредната шепа боровинки Ториф използва за всеки случай Сила наречена "Приятелство с животни.."

The member 'Ториф Орфин' has done the following action : Хвърляне на зар

'Мисия' :

Result :

41
Животното не беше това, което им трябваше и затова Ториф го отпрати. (Първо да намерим него, че то е важното). Продължиха и след малко попаднаха на друго. Айед отново извади боровинки и повториха процедурата...

The member 'Ториф Орфин' has done the following action : Хвърляне на зар

'Мисия' :

Result :

42
И Това животно не беше издирваното. Продължиха, да го търсят,но през следващия час не откриха животни освен едно, което тъкмо бе уловено от кандидатите на Зарн. Когато го откриха животното се беше изтегнало. Изправи се обаче бързо насочи вниманието си към боровинките на земята пред него. Ториф отново използва Приятелство с животни...

The member 'Ториф Орфин' has done the following action : Хвърляне на зар

'Мисия' :

Result :

43
За щастие уловеното животно се оказа точно това, което им трябваше
- Чудесно - Ториф се обърна към спътничката си. - Трябва ни още едно. Стой тук, аз отивам набързо за него. Или не. По - добре да сме заедно.
Тръгнаха да търсят следващото животно, а уловеното кротко вървеше до тях.
Джедаят на няколко пъти го погали. ..
Следващото намериха след около половин час, като през това време минавайки покрай една пропаст видяха от отсрещната страна Миала до уловеното от нея...
Айед даде и на него шепа боровинки...
Едит: Малката групичка състояща се от двама души и две животни изляоха от пещерата. Преди изхода спряха за малко. Насочиха се към академията. Пред вратата Ториф използва Силата и внуши на животните желание за дрямка, а той и Айед влязоха и отидоха в голямата зала...

Звярът заби жълтото си око в учиниците, но те излязоха прекалено бързо. Изръмжа гърлено и се запъти към бърлогата си, която вонеше на мърша и разложена плът.

Даув беше привидно спокоен, но вътрешно го тресеше при мисълта, че Ториф и Айед може да не намерят търсеното животно или пък някой да ги изпревари. Стоеше изправен като струна и стоически не помръдваше от мястото си. Зарн се приближи до него и се изплю на пода :
- Да не би да се притесняваш?
- Аз ли?
- Да. Увиснал си тука като сопол и не мърдаш. Трябва малко да се поразмърдаш, едва ли искаш да си докараш ревматизъм на млади години.
Ветеранът се изкиска и запали лулата си.
- Невероятно. Просто уникално Зарн, твоят хумор така и не е секнал пред годините, въпреки че не е смешен.
Старчето се разсмя и присви окото си. Потупа Кав по рамото и застана редом с него, опитвайки се да си лепне сериозна физиономия. Полковникът мислено благодари за разбирането на Зарн и малко се поотпусна. Наблюдаваше съвсем деликатно Пантек, който въпреки че също се опитваше да изглежда спокоен, бе по-мрачен и дръпнат от обикновено. Личеше му, че цяла вечер не е спал. В академията смъртта на някой ученик не беше нещо необичайно, но Даув усещаше, че между тези двамата е имало нещо повече. Нищо, че Пантек беше със сестрата на Дениел, Найде - виждаше се, че изпитва някакво привличане към Дениел. В съзнанието на Даув започна да се оформя план, който може би беше точно това, от което се нуждае.

Изминаха три часа, и двамата подопечни на Даув най-накрая се зададоха. Той притаи дъх, очаквайки да види дали Ториф и Айердаил с желаното животно. И за негово облекчение те наистина се появиха с него. Напрегнатите му мускули се отпуснаха и той си отдъхна мислено. Външно остана все така сериозен, както винаги, но в себе си ликуваше. Вече беше няколко крачки пред съперника си.
- Е, да видим какво носите със себе си. - оповести той.
Извади бластера си и застреля животните. Пантек, мрачен като градоносен облак се приближи и разпори стомасите им със светлинния си меч. От корема на едното се показа малък червен кристал. Даув със задоволство го извади и го показа на останалите полковници.
- Мисля, че е видимо, Ториф и Айердаил се справиха със задачата. - полковник Даув подаде кристала на джедая. - Пази го. Той свидетелства за вашия успех. Следващото изпитание е утре. Може да поразпитате за някаква допълнителна работа из академията.

/ Ториф, пусни пост повече от 15 реда, в който описваш престоя си през деня в академията./