Страниците на миналото

- 10 -

Корабът на майстор Дарр се беше приземил на повърхността на Дантуин близо до Куунда. Дъждът се сипеше като из ведро, което беше добре дошло за мъжът - наоколо нямаше любопитни същества, които да разпространяват всякакви слухове.
- Не искам да ходим в академията, защото веднага ще започнат да се правят догадки, а щом останалите учители разберат коя е Аейд ще имаме известни затруднения.
Дейсън се обърна към двамата си спътници. Момичето, което стоеше до него и кимаше разбиращо и Ториф, който се беше вгледал в очертанията на Академията в далечината.
- Добре. - съгласи се кестенявото момиче. - Водете.
Дарр даде знак на Ториф да се приближи и му прошепна :
- Отиди до Стан търговецът и купи малко храна, предполагам, че ще се позабавим. После ела в къщата на безлюдните хълмове.
Джедаят изгледа подозрително учителя. Според местните истории мястото беше обитавано от духове, които съвсем не бяха от дружелюбните. Няколко местни хлапета си бяха навлекли доста беди в това място, а два любопитни падауана бяха излезли изключително уплашени и неспособни да обяснят какво се е случило там.
- Така да бъде. - въздъхна нкрая Ториф.
Дейсън направи жест на момичето да го последва и тръгна към къщата. Вървяха около тридесет минути без да срещнат нито един кинрат или кат хаунд, докато не видяхя пред себе си самотна къща на висок хълм.
- Това е мястото.
- Изглежда изоставено. - Айед съвсем ясно си спомняше, че Дарр беше казал, че отиват в къщата на негови приятели.
- Не съвсем. - отвърна загадъчно той и продължи напред.
След около десетина минути двамата бяха влезли и дори оставили мокрите си наметки.
- Мойра, аз съм, извинявай, че идвам без предупреждение, но е наложително.
Изведнъж от задната част на къщата нещо засвети съвсем леко и се чу глас :
- Поне да беше казал да разтребя! О, Дейсън непоносим си. Анри! Отиди да включиш главното осветление!
В съседната стая също засия нещо, но не можеше да се види какво. След секунди през вратата влезе бледо привидение на някакъв мъж на средна възраст. Без да каже нищо той цъкна някакъв захранващ ключ и къщата се освети. След секунди от друга врата влезе образът на една изключително симпатична жена, която се вайкаше и тюхкаше.
- Мойра, това е Айед. - Дейсън кимна.
- А, каква си ми хубавка! - възкликна жената. - Аз съм Мойра, дългогодишна приятелка на този несъобразителен дядка, който те е довел тук.
- А аз съм Анри. - второто привидение също се приближи. - На ваше разполжение по вяско време.
- О, Анри, я се махай! - каза ядосано жената. - Ела да проверим градината и да оставим хората да си приказват насаме.
Двамата тъкмо тръгваха към вратата, когато без да се бави вътре нахлу Ториф. Той свали бързо мантията си и я остави на закачалката. До този момент не беше забелязал двете привидения, които стояха почти пред него, но сега съвсем ясно ги видя как му се усмихват.
- Кои са тези ? - попита той подозрително.
- Нека не те притесняват. - Дейсън му кимна в знак, че когато излязат ще му обясни. - Ела да седнеш.

17
Ториф отиде до магазинчето на Стан и влезе вътре. Търговецът иторианец тъкмо подреждаше. каси с напитки. Джедаят купи храна и четири бутилки безалкохолно. Както и чаша горещ шоколад, който изпи там. Взе покупките, излезе и тръгна към къщата на безлюдните хълмови. Двайсет и пет мин. бърз ход и една лека кихавица по - късно влезе вътре. Остави мократа мантия на закачалката и тогава видя двете привидения пред себе си.
- Кои са тези? - попита подозрително той.
- Не се притеснявай.- отвърна Дейсън. - Ела да седнеш
Ториф седна в едно кресло. Айед вече се беше настанила, а третото, което беше с-у тях остана свободно...

~ 7 ~

Айердаил се огледа намръщено. Пътуваше с хора, които познава едва от часове, и не само това, а сега и седяха в една стая, в някаква изоставена къща.
" Грегор ще ме убие..."- засмя се на ум и тръсна глава, като пак се огледа наоколо и спря погледа си на Ториф. Млад джедай с доста нетипичен нрав, стана й инетерсно това, че той изобщо беше джедай, май не му отиваше много да е добряга. Пак тръсна глава, защо ги мислеше тези неща, не беше типично за нея, просто така я бяха научили другите контрабандисти, осиновителя й, самия й живот и всички, с които се беше срещала до сега. Или започваше да изгражда някаква несъзнателна привързаност към Дейсън и Тофир или се побъркваше от прекаленото спокойствие около нея, беше свикнала постоянно да е в конфликти и дори някоя и друга престрелка за разнообразие.

18
Ториф също хвърли поглед около себе си. Стаята не беше малка, но и не беше голяма. Малка масичка, три кресла и картина с пейзаж от планетата на стената. Имаше и още една врата, но тя беше затворена. Джедаят кихна и се облегна на креслото.

( 9 )

"Сивогръм" влезе в системата на Дантуин. Не бе изчислил много добре координатите за скок насам и се бе озовал доста далече от планетата. Увеличи до умерена тяга мощноста на подсветлинните двигатели и се насочи коаба към планетата. Погледна към нав-компютъра - показваше достигане на целта след 31 минути.

При навлизане в атмосферата сензорите на кораба без проблем засякоха маяка на джедайския енклав. Засякоха обаче и нещо друго.
На известно разстояние от енклава корабния скенер отчиташе присъствието на друг познат обект. Куентин извика менюто за детайлна информация и провери данните. Да, намаше съмнение, това бе корабът на майстор Дарр.

"Хм, странно. Защо корабът е приземен не на площадката на енклава, а нейде извън него? Сигурно си има причина."

Куентин помисли мъничко и реши да поема към кораба на майстор Дарр. Все пак уговорката му бе да с види с него, а не с който и да е джедай. Освен това усещаше, че може да се довери на този човек.

Корабът се раздруса от контакта си с най-горните атмосферни слоеве. В момента Куентин не виждаше нищо навън, но знаеше, че захода му образува няколко колометрова огнена опашка в небето, подобна на падаща комета.
Усмихна се, докато ръцете му шареха по пулта за управление. Не се притесняваше от друсането. Този път в товарното отделение нямаше никакъв товар. Единственият преносим ресурс бяха джедайските артефакти, които си бе взел от Татуин и те сега бяха прилежно прибрани в раницата му.

- - -

Двигателите на "Сивогръм" утихнаха. Навън валеше дъжд и бе хладно, и кално. Степенките на кораба бяха потънали няколко дециметра и Куентин се надяваше, че никой няма да сърди за следите в почвата.

"Какво път толкова се притеснявам за глупости... Корабът на майстор Дарр също е приземен наблизо и не е потънал по-малко от моя."

В този момент хипер-космическия приемо-предавател изписука за ново входящо съобщение. Куентин погледна към ком-екрана и прочете текстовото съобщение.
Съобщението бе от Рако-хътянина. Интересуваше се дали Куентин е добре и искаше да знае какво е станало с 'товара'. Изглежда хътянина се притесняваше, че плановете му не са се развили както бе предвидил и сега с изчежването на артефактите, и все още живия Куентин, нещата за него се бяха значително усложнили.

"Нека продължава да се мъчи от дезинформация." - помисли си Куентин и изключи ком-екрана без да отговаря на съобщението. Това бе сигурно петнайстото подобно съобщение, което бе получавал от Рако през последното денонощие.
Куентин нямаше намерение да отговаря, поне за сега, на Рако.

За хътянина и 'приятелите' му, Куентин Феърс и артефактите бяха изчезнали от лицето на галактиката.

- - -

Подмотвайки се около входната рампа на кораба, Куентин зачака някой да се покаже от кораба на майстор Дарр или от къщата наблизо. Беше сигурен, че всички наоколо са чули шума на двигателита на приземяващия му се кораб и беше само въпрос на време някой да дойде да го посрещне или поне провери какво става.

19
Двете привидения излязоха и Дейсън се настани на третото кресло.
- Та кои бяха тези ? - повтори въпроса си Ториф.
- Стари приятели - отвърна майсторът. Анри и Мойра
- А това място?
Преди Дейсън да отговори отвън съвсем близо се чуха двигателите на приземяващ се кораб.
- Ториф - обади се майсторът. - Би ли отишъл да посрешнеш Куентин.
По - младият джедай се изправи и излезе. След малко се върна с Куентин. През това време се беше появило още едно кресло. Двамата се настаниха...

- 11 -

Дейсън обичаше единението. Е, естествено в умерени количества. Не обичаше да е сам за повече от месец - общуването с хора или други същества му носеше наслада, каквато едва ли изпитваше някой друг в Галактиката. Старият човек се беше научил да цени живота и никога не подценяваше неговата воля - Силата. Тя можеше да бъде донесе със себе си и положителни и отрицателни последствия. Съвсем скоро тя бе довела със себе си няколко последствия, които все още не можеха да се определят какви са. Може би историята щеше да реши след време. Сега, джедаят нямаше намерение да се опитва да разтълкува неща, които далеч надхвърлят умствените му способности. Дали беше случайност, че точно Айед, Ториф и Куентин бяха събрани на едно място, никой не можеше да каже. Макар че, Дарр открито поддържаше тезата, че всъщност Силата си е направила спектакъл, който искаше да режисира до краят - независимо какъве той.
Майстор Дарр тъкмо представяше любезните си домакини на Ториф, когато чу двигателите на нечий кораб. Не му беше трудно да познае, че е този на Куентин - присъствието на младежа беше осезаемо и се усещаше доста лесно чрез Силата.
- Ториф, - обади се майсторът. - би ли отишъл да посрешнеш Куентин?
Джедаят кимна и излезе.
- Сега вече можем да започнем същинския разговор. - кимна Дейсън към събеседничката си.
Докато мъжът изричаше тези думи в стаята като от нищото се появи едно кресло.
- Анри и Мойра са придвидливи хора. - усмихна се той към Айед.
Няма и след минути и в стаята влязоха Куентин и Ториф.
- Добър ден, господин Феърс. - джедаят стана в знак на поздрав. - Виждам, че сте решил да отложите пътуването си след като пристигате толкова бързо?
Куентин кимна.
- Чудесно, просто чудесно! - майстор Дарр направи жест към празното кресло. - Моля, настанете се удобно. Желаете ли безалкохолна напитка? Уверявам Ви, че е превъзходна.
Дейсън се усмихна убедително и подаде на Куентин едното шише и една чаша, която се беше появила на масата внезапно също както стола.
- Сега, на въпроса. Дарт Либидис, или както аз го наричам - Раян търси важни артефакти. - Дейсън изглеждаше съвършено спокоен. Сякаш говореше за някакви земеделски сечива, а не за нещо важно. - Тъй като той се е захванал с реставрацията на академията на Коррибан, са му нужни някакви основи, на които да стъпи. Всички ситски артефакти са разпръснати из Галактиката, както и повечето наши, но ние имаме и доста запазени. Съвсем скоро разговарях слчайно с един мой познат, който ме насочи към важни холокрони и записки на всепризнати джедаи, които след разрушаването на Академията от Малак са изчезнали. Дълго ги търсих и накрая, когато попаднах на дирите им се оказва, че Раян също ги е надушил. Което е крайно обезпокоително. Знам, че не е сам. Познавам едната му съюзничка - Дарт Енвидя, но има и още лордове на Сит, сигурен съм. Не знам кои са, а това не е добре. Шпионите ни правят всичко възможно да разберат, но те се прикриват изключително умело.
Куентин се изкашля и се приближи към масата.
- Аз какво общо имам?
Може би знаеше, но все пак трябваше да бъде сигурен защо е въвлечен в такава опасна игра на сили, които плашеха повечето жители на Галактиката. Дейсън знаеше това и очакваше подобен въпрос от всеки един от тримата.
- Ти, Куентин Феърс си изключителен пилот, което би ми било от огромна полза. И тъй като само ти знаеш къде сега са артефактите си длъжен да направиш избор. Между мен и Дарт Либидис. Макар че от видяното на Джионозис предполагам, че щом си тук вече си го направил.
Мъжът стана от мястото си. Спокойствието не го напускаше. Очевидно нервите му бяха железни и умееше отлично да се контролира.
- Ти, Айед попадна случайно в цялата тази ситуация, но мисля, че би ни помогнала, за да почетеш паметта на родителите си. След като заловим Раян ще бъдеш възмездена. - Дарр се усмихна към Ториф. - А ти, предполагам си тук едновременно по желание и нежелание. По желание си, защото обичаш приключенията, а по нежелание, защото така или иначе вече си забъркан и нямаш друг избор освен да участваш.
Ториф съо се усмихна. Майсторът беше прав.
- Това е Силата, деца. - той отново седна. - Макар че не съм толкова стар, за да съм ви баща - Дарр се засмя. - Искам да кажа, че всичко пасва идеално - имам всичко, за да започна тайна война срещу Ордена на Сит. Двама джедаи, един отличен пилот и както виждам умел боец.
Дейсън се надяваше, че ще примет гледната му точка. Нямаше друг изход - иначе щеше да бъде принуден да приложи някой друг трик и да заличи спомените на Айед и Куентин. Ториф, естествено се предполагаше, че е на страната на учителя си.

20
Разказът на майстора подсети Ториф за нещо
- Като споменахте Енвидия не знам дали е важно, обаче преди около година и половина имах една работа на Кашиук. Там срещнах една забрачка на моя възраст. ( на себе си : Целуваше се добре. ). Тя се оказа тъмна джедайка и се наложи да кръстосаме мечове, ползваше двоен. Накрая падна в близката река. Та с един от придружители те й споменаха точно това име, само дето не разбрах, за какво става дума.

~ 8 ~

Айедраил притвори очи и цъкна с език тихо:
- Извинете за откланянето на темата. Само да кажа, че не съм тук просто за да почета паметта на родителите си, но и да открия убийците им и съответно да отмъстя и не...- вдигна ръка, когато Дарр я погледна за момент:- Не се нуждая от лекции, какво е Силата и какво не е, какви могат да са последствията от омразата и отмъщението за някой... като мен, някой притежаващ Силата, но неспособен да я използва както трябва.- пак изцъка и скръсти ръце:- Артефактите не ме интересуват особено, но се смята че заради тях баща ми е загинал, затова с удоволствие ще ви помогна да ги откриете и защитите, заради неговите цели и идеи, заради това което той е уважавал и почитал, а след това всеки поема по своя си път.

В това време двете привидения стояха в другата стая и разговаряха тихо :
- Трябва да му кажем.
- Мойра, не ставай глупава. Какво го интересува Дарр нашият проблем?!
- Винаги се е грижил за нас. - отвърна тя. - Знаеш, че винаги ще помогне с каквото може.
Анри се засмя късо и гърлено.
- Грижил се е за теб, скъпа. Не и за мен.
Жената изгледа мъжа си на криво. Не искаше да говорят по тази тема, защото й беше някак странно да вярва на твърденията на мъжа си, че Дейсън някога я е обичал. Той винаги е бил най-добрият й приятел, не можеше да го възприеме като нещо друго.
- Замълчи, твоята глупава ревност е непоносима дори в смъртта. Дъщеря ни ... Ана, ни напусна толкова малка, за да учи в Академията. Само благодарение на решителната намеса на Дейсън не загина при онази мисия. Той се грижеше за нея, не го забравяй.
Анри изсумтя. Приживе беше подозрителен, а сега имаше цялата вечност да размишлява над живота си и всичко, което беше направил.
- Добре, иди му кажи.
Мойра кимна и се материализира в стаята. Младтото момиче, което беше разбрала, че се казва Айед тъкмо обясняваше, че иска много повече от възмездие. Тя беше ядосана, изпълнена с ярост - искаше кръв.
- Майстор Дарр, може ли да Ви кажа нещо?
Мъжът кимна. Когато Мойра ставаше прекалено сериозна и формална искаше да съобщи за нещо свързано със Силата.
- Съвсем скоро през къщата ни мина един младеж, който ни заплаши, че ако ти споменем нещо ще се върне. Искаше да узнае още нещо за теб.
Дейсън не беше променил спокойното си изражение. Сигурно имаше железни нерви, или поне титаниеви.
- Кога стана това?
- По-рано днес.
Майстор започна да прехвърля в главата си скорошните събития. Очевидно не беше Либидис, защото нямаше да дръзне да пристъпи тук след срещата си с джедаите. Значи още един от лордовете на Сит се беше заел с докопването до артефактите, но този беше един от неизвестните. Един от онези, които плетат смъртоносните си планове, а после се крият в сенките и нападат, когато жертвата най-малко очаква.
Като паяк.
- Благодаря ти, Мойра. Вероятно Анри е притеснен за вашата сигурност.
Жената кимна.
- Кажи му, че който и да ви заплашва не може да ви нарани или унищожи. Вие сте привидения на Силата. Трябва да унищожи Силата, за да изчезнете и вие, а на Дантуин концентрацията на Силата е огромна.
Мойра се усмихна в знак на благодарност и изчезна.
- Значи още един от ситите е на път да се разкрие. Мисля, че има още един, но не знам кой е.
- Може би скоро ще разберем . - каза Ториф.
- Затова ще е нужно разследване на Коррибан, а мен ме познават там. - отговори Дейсън.
- Можем да отидем с Айед ? - предложи джедаят.
Дейсън се замисли. Едно проникване в академията нямаше да е трудно имайки се в предвид, че набират нови членове. Другояче стоеше въпросът с излизането.

Дейсън, обясни на Ториф и Айед за задачата им на Коррибан. Айед, Ториф, след като получите инструкции си, започнете РП на Коррибан с име "Разследване в академията ". Вашата извънредна мисия, която няма да бъде записана в официалните табла с мисии, също ще ви донесе слава и опит, но не и кредити. Условието е да не убивате никого, докато сте там, за да не оставяте следи. Направите ли го, мисията е неуспешна.

- 12 -

Да. Определено беше добра идея да се проникне в академията на Раян и неговите подръжници. След секунди Дейсън вече мислеше план, когатоси припомни думите на Торфи за забрачката.
- Възможно е да са вербували същества за своята кауза. Интересно какво обаче търсят на планетата на уукитата. Трябва да се провери.
Мъжът сключи пръсти пред себе си.
- Добре, значи аз ще се насоча към Кашийк, а вие с Айед ще трябва да проникнете в академията.
Двамата се размърдаха на столовете си.
- Значи, единственият начин да ви приемат е да минете през тест. Ториф, ти се представи за тъмен джедай, който е бил изключен он Ордена, защото се е влюбил в Айед и любовта му се е превърнала в обсебване. С две думи поддал си се на тъмната страна. Не споменавай името ми прекалено често - Райн те знае и може да се усъмни. Айед, ти си неговата любов и имаш потенциал в Силата, значи отиваш там.
- Потенциал? - тя го погледна джедая любопитно.
- Да. Като се има в предвид кои са родителите ти ...
Тя кимна мрачно.
- Отиваш с него. Правите тестовете и запомняте всичко от тази академия. Ако успете да проникнете в кабинета на някой от Ситите, толкова по-добре. Може да имат холокрони, артефакти, не пипайте нищо и после като излезете ми докладвайте как стоят нещата.
Двамата се спогледаха. Едва се познаваха, а отиваха на такава важна мисия.
- Само не убивайте хора, моля ви. Айед ти сдържай гнева си, възмездието ... - Дейсън наблегна на тази дума съзнателно. - ще дойде скоро. А ти Ториф, довери се на обучението.
Майстор Дарр стана от мястото си. Нямаше време за губене. Новините, които беше чул за планетата на уукитата бяха обузпокоителни. От архивите, до които само най-високопоставените членове на Съвета имаха достъп знаеше, че там е имало Звездна карта към Звездната ковачница. Може би тя беше унищожена, но планетата на Раката съдържаше тайни, които не биваше да попадат в ръцете на ситите.

21
- Искам да питам нещо - обади се Ториф и отпи глътка безалкохолно
- Давай - кимна майсторът
- Първо, какво да правим, ако се наложи да влезем в битка? Да речем като част от теста. Е, в този случай имам идея , как да минем без трупове, но все пак. Освен това има вероятност нещата да стигнат далеч и наистина да се влюбя. Но за това по - добре да мислим, ако стане нещо. Кога предлагаш да тръгнем? - джедаят погледна Айед. - И да те предупредя от сега, зле съм с техниката. Ако трябва да се отвинти или завинти болт или гайка да, но за повече не ме търсете .

- 13 -

Дейсън се усмихна. Разчиташе момчето да открие начин да се справи с въпроса с труповете. Беше важно да не посяват съмнение, но не трябваше да попадат в капана на Тъмната страна.
- Виж, Ториф, има едно-единствено условие, при което можете да убивате. - старецът въздъхна. Трябваше ли да прескача принципите си, за да бъде спасена Галактиката? - Ако ситите изрично ви наредят при тестовете.
Майсторът се замисли за секунда. Да, определено не си заслужаваше да се прекрачват принципите за някои същества, които кръстосваха Галактиката, но пък при спомена на две гладни детски очи, Дейсън реши, че да жертва разбиранията си, за да спаси тези очи е най-малкото, което може да направи.
- Аз тръгвам към Кашийк, имам малко работа там.
Джедаят кимна на Айед и Ториф насочвайки се към вратата. Вярваше в двамата и се надяваше, че ще успеят да открият нещо за ситите, защото дори и късче незначителна информация можеше да запълни няколко дупки в пъзела.

РП-то на Дейсън продължава на Кашийк. - Хроникьор

» Страниците на миналото 2