Фермата ( мисия №1)

3
Ториф взе по още една чаша сок за себеси и събеседника си. Изпи своята на екс и напусна кантината, като пътем намигна на Уата.
По пътя към академията мина, край едно място, от където знаеше, че може да наеме спидер. Само, че беше затворено. Ториф подмина академията и продължи да върви, като ускори крачка.

4
Ториф вървеше по поляната и си тананикаше една алдераанска песничка. Слънцето грееше доста приятно и духаше лек южен ветрец. По пътя до тук джедаят не бе срещнал проблем ако не се брои нападналия го преди час кат хаунд. Животното обаче получи смъртоносна доза мълнии. До фермата, която Ториф търсеше оставаше съвсем малко...

Времето беше прекрасно - слънчево и ясно. От доста време повечето фермери имаха проблеми с популацията на кинратите и кат хаундовете. Обаче, от както академията беше възстановена, нещастните случаи дръстично бяха намалели. Доста от фермерите вече нямаха никакви проблеми, а останалите, които срещаха такива винаги можеха да се обърнат към някой от джедаите за помощ. Дните, когато Ордена се грижеше само за себе си бяха отминали - Дейсън Дарр, да Стал и Дасаз бяха въвели правилото, че всеки един от джедаите и падауаните трябва да откликне на молбите за помощ на местните. В началото нещата стояха доста различно - никой не желаеше да потърси член на Ордена за нещо. Тук-там се намираха редки смелчаци, които пожелаваха помощ срещу дивите зверове. Естествено, бяха малко, но после се увеличиха. Стигна се до там, че сега повечето жители се допитваха до Висшия съвет за повечето неща и разчитаха на тях за почти всичко. Всъщност това беше и целта на майсторите джедаи.
Ториф продължаваше да върви. Времето минаваше неусетно сред красивата природа на Дантуин. Изведнъж мъжът дочу някакъв вик на северо-запад. Трябваше да върви още известно време, за да стигне фермата на Джем преди здрач, но ако отидеше да помогне щеше да се забави значително.

Ториф, младо момиче е нападнато от четири кинрата. Тя няма как да се защити. Имаш два избора - да отидеш да я спасиш или да продължиш към фермата. Ако решиш да я спасиш, хвърли един зар. Ако числото е четно ще се оттървете без никакви наранявания. Ако е нечетно момичето ще е получило множество рани от кинратите, но все пак ще е живо.

5
Ториф се затича към вика Изкачи близкото хълмче и погледна. Младо момиче бягаше преследвано от четири кинрата. Девойката беше набрала малка преднина, но се спъна и падна, а кинратите я настигнаха. Джедаят увеличи бързината си със силата, извади меча и се втурна... Лилавото острие описа дъга и втори кинрат се прости с живота...

The member 'Ториф Орфин' has done the following action : Хвърляне на зар

'Мисия' :

Result :

За щастие момичето видя приближаващия мъж и успя за миг да се отклони от пътя си обърквайки кинратите. Джедаят се приближи светкавично бързо и започна да убива зверовете един по един. Девойката стоеше зад близкия храст и наблюдаваше всичко с огромно любопитство. Не беше виждала лазерен меч и сега движенията на мъжа й изглеждаха направо магични.
Ториф не видя никакви трудности, докато се справяше с кинратите. Животните бяха млади и неопитни и две от тях бързо паднаха мъртви. Третото оказа известна съпротива и едва не рани джедаят, но той го замрази и го посече светкавично. Четвъртият кинрат като че ли се уплаши и избяга на някъде.
Щом видя, че зверовете ги няма, момичето излезе и се усмихна широко на джедаят.
- Аз съм Ваня.
- Ториф. - кимна мъжът прибирайки лазерния си меч.
- Много ви благодаря, учителю.
- Няма защо.
Той понечи да продължи пътя си, защото закъсняваше, когато чу гласа на момичето :
- На къде отивате, учителю?
- Към фермата на Джем, знаеш ли я? - попита той с надежда.
Очите й светнаха и тя се засмя. Очевидно беше доста лъчезарна.
- Разбира се. Джем ми е баща. Ако искаш да вървим заедно?
Ториф кимна доволен. Сега фермерът щеше да му сподели повече щом разбереше, че джедаят е спасил дъщеря му.
Двамата тръгнаха в посоката, в която беше поел по-рано Ториф.

Ториф, опиши пристигането си във фермата. Бащата на Ваня ще е изключително благосклонен към теб, затова задай колкото пожелаеш въпроси. Той ( Хроникьорът) ще ти отговори възможно най-пълно.

6
Ваня и Ториф вървяха към фермата на баща й. Джедаят хвърли дискретен поглед към момичето. На не повече от 19години, черната й коса, вързана на плитка, се спускаше до кръста й. От време на време двамата разменяха по някоя реплика. Пристигнаха около 20-на минути след залез. Джем стоеше на двора и чакаше дъщеря си.
- Здавей, татко - поздрави го Ваня. - Този джедай ме спаси от група кинрати.
- Благодаря ви много учителю..
- Орфин, Ториф Орфин. Но учителю не е нужно. Ториф стига. Може ли да поговорим?
- Разбира се - кимна Джем
Няколко минути по-късно двамата стояха над по-чаша джава сок и джедаят започна.
- Издирвам джедайски артефакти. В кантината смоменаха, че си намерил такива преди време но си се отървал от тях. Интересува ме какви са били, къде ги намери и най-вече на кого ги продаде. Разбрах, че е бил човек, някъде на моята възраст и не е от планетата.
Двамата отпиха от сока си и фермера започна:

Радостта на Джем беше изключително голяма, когато видя дъщеря си да се завръща. Момичето беше излязло рано сутринта да се поразходи, но от тогава я нямаше и той беше започнал да се притеснява. Беше обикалял местността, но следа от нея не беше открил. И ето че сега, добрият джедай му я водеше жива и здрава. Фермерът благодари на всички богове, на Силата и на какво ли още не, че единственото му дете се връща невредимо.
- Здавей, татко - поздрави го Ваня. - Този джедай ме спаси от група кинрати.
- Благодаря ви много учителю..
- Орфин, Ториф Орфин. Но учителю не е нужно. Ториф стига. Може ли да поговорим?
- Разбира се - кимна Джем и се насочи към къщата си.
Не беше обзаведена кой знае колко богато, но уютно. Майката на Ваня се притече да я прегърне в момента, в който я видя и я разцелува от радост.
- Оставете ги, жени. - усмихна се Джем и посочи всекидневната на джедая.
- Жено, донеси джава сок.
Съпругата на фермера кимна отвеяно и изчезна в кухнята. Джем посочи един стол на госта си и се усмихна :
- Да знаете, много съм ви благодарен за това, че спасихте малката и ще направя каквото кажете, за да ви де отплатя.
- Не е нужно. - отвърна Ториф.
След секунди в стаята влезе майката на Ваня и остави една кана джава сок и две чаши. Фермерът ги напълни и вдигна наздравица. Джедаят отпи и започна да задава въпроси за артефактите, които Джем беше открил. Фермерът се почувства доста сконфузно, защото едва ли не излизаше, че е иманяр.
- Виж, Ториф, нямам нищо против вас, джедаите, но тогава ми трябваха пари.
- Разбирам.
- В началото продадох само няколко кристала, защото останалите писания никой не ги искаше. Трябваха ми пари за фермата и ги видях в търговията с антики.
Ториф продължаваше да слуша внимателно.
- В останките на Академията открих доста пергаменти, кристали, дръжки на мечове и някакви кристални сфери, които прибрах. До преди няколко седмици, кажи-речи месец пазех почти всичко, но дойде онова момче.
- Момче?
- Да. Нещо като "Куен" или "Коен" беше. Не помня точно. Пита ме дали съм имал нещо за продан, дали било боклуци или нещо "по-нака". Дадох му джедайските артефакти за 4000 кредита. Не знам дали ме е измамил, но парите ми се струваха доста. Той беше доста бъбрив и докато сключвахме сделката разбрах, че работи за контрабандистите и че е нов там. Корабът му се казваше "Сивогръм". Нещо такова ... каза, че имал работа на Корускант.
Джедаят отпи от джава сока си. Доста повече информация беше получил, при това съвсем безплатно. Е, ако не се брои спасяването на Ваня от кинратите.

Ториф, иди потърси следи от контрабандиста на Корускант. Вече имаш външното му описание, името на кораба и приблизително името му.