Разказ ...

Точно когато го носеха към килията, J3-D3 изпрати електрозаряд към ловците на глави и освоби младия Скайуолкър.
- Благодаря! - рече момчето и взе светлинния си меч.
Тръгнаха по един широк коридор и стигнаха до вратата на централната зала.
- Чувствам нещо. - отбеляза младия джедай. Той отвори вратата и видя почти всички (доколкото бе учил от Великия холокрон) от миналия орден на сепаратистите.
Дори генерал Гривиъс беше там.
- Хайде, присъедини се към нас! - настоя генералът.
- Никога! По-добре да умра. - отрече момчето.
- Разочароваш ме Адин. Не прави грешката на баща си! - посъветва го друг глас.
Адин не знаеше кой беше този, който се бе обадил обадил, но после успя да го познае.Това бе ужасяващият предател на джедаите. Граф Дуку.
- Великия холокрон не споменава ли, че дядо ти Анакин, не е убил точно мен, а мой клонинг? Не, нали?
- Не, но това не означава, че тази съдба няма да сполети вас самия.
- Може би.
-Сигурно гориш от нетърпение, да разбереш защо сме живи. - подхвана генералът. - Въпреки голямата победа на ситите, ние измислисхме резервен план, за всеки случай. Анакин избиваше наред клонингите ни. Само аз нямах такъв и ми правеха сериозна операция, за да ме спасят от смърт. След като ме спасиха, бях в отлична форма. Сега светът не е под наш контрол, но скоро, ще бъде.
Изведнъж зад Адин някой отсече: " Няма да ви позволим ". Това беше Люк Скайуолкър.
- Татко! - изненада се момчето. Как ме откри?
- По хвърчащите мъртви ловци на глави. - отговори джедаят.
- Те започнаха! - засмя се момчето.
- Сега е време за атака. - прекъсна генералът.
- Щом се налага. - рече Люк и се втурна към граф Дуку, включил зеленото острие на светлинния меч.
Адин последва примера му, само че, той се насочи към Гривиъс. Настъпи "голяма битка", един джедай и един падауан срещу, около тридесетина сити. И двамата имаха повече от един противник. Люк бе нападнал джедаите от бившия орден, а Адин - Гривиъс и Дуку. И двамата се биеха дълго.
Накрая врагът повали противниците един от тях каза:
- Слаби сте! – присмя се и те напуснаха центъра с ловците, които току що бяха победили клонингите.
- Трябва да се махнем от тук, преди да ни взривят! – паникьоса се Адин.
Всички оцелели се втурнаха към корабите си, но Адин изостана и не можа да излети навреме. Експлозията повреди хипердвигателят му. Когато излетя, той се отклони от маршрута. Те щяха да се разбият, но двата дроида и Адин скочиха. Корабът избухна, а тримата се намериха на чудесната Набу.
Но се оказа, че е завладяна от Мандрес. Щом Адин разбра това отиде да се бие.
Не след дълго вече бе пред двореца, но бе заобиколен от ловци на глави. Те стреляха по него, а той отбиваше атаките им, докато не ги изби.
Когато влезна в главната зала, не видя никой и продължи.
В същия миг над него скочи самата Мандрес, но той отби и унищожи едното и острие.
- Ето те и теб. - рече Адин.
- Какво искаш, Скайуолкър? - попита тя.
- Махни се от Набу! - отговори той.
- Само, ако ме победиш в битка до смърт! – настоя Мандрес.
- Така да бъде! - съгласи се Адин.
И така битката започна. Мандрес атакува, като скочи и се опита да го разреже на две, но той отби. Тя атакуваше отново и отново, но без резултат. Изведнъж Адин видя, че е открила тялото си за атака и той се възползва. Така победи.







- Скайуолкър, обади се! Тук е капитан Наро. Има ли някой там.
- Тук съм. Какво става?
- Къде сте? Цял ден ви търсим. Трябва да отидете на Набу.
- Та аз съм на Набу. И защо трябва да съм тук?
- Планетата ще бъде нападната, а вие само можете да ги удържите.
- Е, какво са няколко тенекии?
- Но това е цялата армия плюс сепаратистите.
- Е и?
Разговорът приключи.
Адин отиде да събере армия.
- Набу, планетата ви е в опасност. Всеки миг ще дойдат десетки хиляди дроиди и ще завладеят тази красива планета. Моля всички мъже, които имат оръжия, елате при мен! Трябва да създадем армия.
Никой не отиде при него. Всичко беше изгубено. Нямаше свят, нямаше живот, нямаше светлина, нямаше я надеждата за победа над сепарасетистите.
Изведнъж Адин изхвърча и падна на земята. Една ракета замалко да го удари. Враговете пристигнаха.